Уилям Уортън - Отвъд килера

Нарисувах хълмиста равнина, прорязана от път, лъкатушещ из нея. Нарисувах и къщички, накацали по склоновете на хълма. На върха на хълма разположих огромен замък с кули и бойници. Оцветих всичко толкова старателно, че накрая по четката не останаха косъмчета. И досега не знам защо нарисувах точно тези неща. Та тогава дори нямах представа, че мога да рисувам!

Когато завърших картината, осъзнах, че искам да населя килера с миниатюрни човечета. Започнах да наричам произведението си върху стената Стенландия и това отново бе идея на Уилям. Вече разграничавах в съзнанието си неговите мисли и моите. Онова, което виждах, онова, което се намираше в килера, бе плод на моето въображение; от него идваха само идеи. Започнах да рисувам миниатюрни фигурки, които разполагах из Стенландия. Все още не бях убеден дали отвъд килера не се крие проход, който да ме отведе до стените на другите къщи на нашата улица. Би било страхотно!

Първоначално скицирах фигурките с помощта на парче олово. Взех назаем от Сони Фенимор комплект формички за отливане на оловни войници и събрах олово от стари водопроводни фитинги, изхвърлени на боклука. Разтопих метала и го излях във формите. И преди бях отливал войници, но заедно със Сони, а и оловото в комплекта беше специално. Нарязах метала от сметището на малки парченца, които разтопих, за да ми бъде по-лесно да ги отливам във формите. Проблемът бе, че всички фигурки от формите, с които разполагах, бяха войници с пушки, знамена, картечници… В Стенландия не искахме подобни неща.

Освен това, докато отливах оловото, капчица разтопен метал пръсна върху ръката ми. Изгори кожата ми и образува малка червена дупчица, която болеше. Крих я от майка ми чак докато не зарасна. Много бе трудно да се скрие от мама каквото и да било. Белегът ми остана и до днес.

Реших да направя фигурките от пластилин. Той се продаваше на голям калъп, образуван от парчета в различни цветове и приличаше на дъга. С него можех да направя точно такива човечета, каквито исках, всяко с дреха в различен цвят, изпипани до най-малките подробности като колани или копчета, както и с различни изражения на лицата. Никога през живота си не бях работил толкова съсредоточено и с такъв самоконтрол, сигурен бях, че Уилям използва тялото ми по някакъв начин. Бях прекалено малък, за да изработя толкова красиви фигурки. А може би Уилям ми помагаше да ги виждам по-красиви, отколкото всъщност бяха. Моделирах ги така, че да паснат на хълмовете, на пътищата и къщите.

Прекарах дни наред, седнал зад бюрото, вглъбен в създаването на миниатюрните човечета. Двамата с Уилям им измислихме имена и определихме местата им в Стенландия. Това бе един от най-забавните моменти. Не ме биваше много в тези неща, но Уилям имаше страхотно въображение. Не успях да запомня всичко, затова взех една от миналогодишните си тетрадки. Започнах да записвам имената и всичко, което брат ми ми бе разказал за всяка фигурка. Дори нарисувах малки картинки, за да не сбъркам кой кой е. След вечеря, по времето, когато се предполагаше, че пиша домашните си, аз ги поставях по местата им, разбира се, с помощта на Уилям. Стенландия ми заприлича на истински свят, на мой собствен свят, място, за което винаги бях мечтал. Всичко в килера напомняше вълшебен сън.

После започнахме да си измисляме истории. Уилям беше специалистът. Местехме фигурките според историята, която той съчиняваше в момента. Аз пък я записвах в тетрадката с негова помощ. Той умееше не само да съчинява истории, но и да ги разказва увлекателно.

Потрябваше ли ни още нещо за някоя история, аз го измайсторявах. Веднъж имахме нужда от кладенец, затова отворих една консерва с риба тон, изпразних я и я закрепих с лепило за стената, така че в нея можеше дори да се събира вода. Пълнех „кладенеца“ всеки път, когато си играехме. Когато си представиш, че нещо е дълбоко, мрачно и студено, то става такова дори да знаеш, че става въпрос за най-обикновена консервена кутия.

Уилям непрекъснато ме учеше на такива неща. Убеждаваше ме да се доверявам на въображението си. Обясняваше ми, че когато нямаш тяло, най-важното, което притежаваш, е въображението. Твърдеше, че живее единствено с негова помощ, дори с помощта на моето въображение, на онова, което се ражда в моето съзнание.

Създадохме всевъзможни фигурки. Направих ги различни, заети с всевъзможни неща. Имаше пекари, млекарки, слугини, метачи… Имаше добър и лош крал, добра и лоша кралица, добър и лош магьосник. Хората се опитваха взаимно да се избиват в битки или в побои, но никога не им го позволявахме.