Карлос Сафон - Марина

От няколко седмици бяхме в Кралския театър. В трупата почнаха да шушукат, че някакъв господин идвал всяка вечер в една и съща ложа, за да чуе моето изпълнение. По онова време в Барселона се носеха какви ли не слухове за Михаил Колвеник. За начина, по който натрупал богатството си… За живота му и за личността му, обкръжена от тайни и загадки… Където и да отидеше, легендите за него го предшестваха. Една вечер, заинтригувана от тази странна особа, реших да му изпратя покана да ме посети в гримьорната след представлението. Вече наближаваше полунощ, когато Михаил Колвеник почука на вратата ми. Толкова клюки бях чула по негов адрес, че очаквах да видя някой брутален и самонадеян тип. Ала първото ми впечатление бе, че пред мен стои плах и сдържан човек. Носеше тъмно, семпло облекло, без други украшения освен една малка брошка на ревера — пеперуда с разперени криле. Благодари ми за поканата и ми изказа възхищението си, като заяви, че за него е чест да се запознае с мен. Отвърнах, че предвид на всичко, което съм чувала за него, честта е моя. Той се усмихна и ме посъветва да забравя слуховете. Михаил имаше най-прекрасната усмивка, която някога съм виждала. Щом я покажеше, човек бе готов да повярва на всяка негова дума. Някой каза веднъж, че стига да пожелаел, Михаил можел да убеди самия Колумб, че Земята е плоска като тепсия; и това наистина бе така. Нея нощ той успя да убеди мен да изляза с него на разходка из улиците на Барселона. Обясни ми, че имал навика да обикаля из заспалия град след полунощ. Аз, която от пристигането си в Барселона почти не бях стъпвала извън театъра, се съгласих. Знаех, че Сергей и Татяна ще побеснеят, щом научат за това, но никак не ме беше грижа. Излязохме инкогнито през вратата към авансцената. Михаил ми предложи да го хвана под ръка и двамата се разхождахме до зори. Видях вълшебния град през неговия поглед. Той ми говореше за неговите загадки, за омагьосаните му кътчета, за духа, изпълващ тези улици. Разказа ми хиляда и една легенди. Избродихме тайните пътеки на Готическия квартал и стария град. Михаил сякаш знаеше всичко. Знаеше кой е живял във всяка сграда, какви престъпления или любовни истории са се разигравали зад всяка стена и прозорец. Знаеше имената на всички архитекти, занаятчии, на хилядите невидими строители, които бяха изградили тази сцена. Докато говореше, останах с впечатлението, че никога не бе споделял тези истории с когото и да било. Порази ме самотата, която той излъчваше, и същевременно ми се стори, че съзирам у него една необятна бездна, която ме притегляше неудържимо. Зората ни завари на една пейка на пристанището. Гледах този непознат, с когото се бях разхождала часове наред, и имах чувството, че го познавам от цяла вечност. Когато му го казах, той се разсмя и в същия миг разбрах — с онази рядка увереност, която човек изпитва само няколко пъти в живота, — че ще прекарам остатъка от дните си с него.

През онази нощ Михаил сподели, че според него животът отпуска на всекиго от нас оскъдни мигове на чисто щастие. Понякога само броени дни или седмици. Понякога — цели години. Всичко зависи от нашия късмет. Споменът за тези мигове вечно ни съпътства и се превръща в едно царство на паметта, в което напразно се мъчим да се върнем през остатъка от живота си. За мен тези мигове ще си останат завинаги погребани в онази първа нощ, когато се разхождахме из града…

Реакцията на Сергей и Татяна не закъсня. Особено тази на Сергей. Той ми забрани да се срещам отново с Михаил или да разговарям с него. Каза ми, че ако още веднъж изляза от театъра без негово разрешение, щял да ме убие. За пръв път в живота си установих, че той вече не ми вдъхваше страх, а само презрение. За да го вбеся още повече, му казах, че Михаил ми е направил предложение за брак и аз съм го приела. Сергей ми напомни, че е мой законен настойник и като такъв нямало да даде съгласието си за моята женитба, а на това отгоре сме щели да заминем за Лисабон. Чрез една балерина от трупата изпратих отчаяно известие на Михаил. Същата вечер, преди представлението, той пристигна в театъра с двама свои адвокати, за да се срещне със Сергей. Михаил му съобщи, че въпросния следобед е сключил с импресариото на Кралския театър договор, по силата на който се е превърнал в новия му собственик. От този миг нататък братът и сестрата бяха уволнени.

Михаил им показа цяло досие с документи и доказателства за противозаконната дейност на Сергей във Виена, Варшава и Барселона. Този материал бе предостатъчен, за да го прати зад решетките за срок от петнайсет или двайсет години. Към него бе добавен чек за сума, надхвърляща онова, което Сергей можеше да спечели от своите тъмни афери и низости през остатъка от живота си. Алтернативата бе следната: ако в срок от максимум четирийсет и осем часа двамата с Татяна напуснеха завинаги Барселона, задължавайки се никога повече да не влизат във връзка с мен по какъвто и да е начин, можеха да задържат досието и чека; ако откажеха да сътрудничат, въпросното досие щеше да попадне в ръцете на полицията, придружено от чека като стимул, който да задвижи съдебната машина. Сергей изпадна в ярост. Крещеше като обезумял, че никога нямало да се отлъчи от мен, че Михаил щял да постигне своето само през трупа му.