Карлос Сафон - Марина

Придружих Марина до нейната спалня и й помогнах да си легне. Вече не трепереше и страните й бяха възвърнали цвета си.

— Благодаря… — прошепна тя.

Реших, че ще е най-добре да я оставя да си почива и да се върна в моята стая. Проснах се отново в кревата и безуспешно се помъчих да заспя. Неспокоен, лежах в мрака и слушах как голямата къща поскърцваше, докато вятърът шумолеше в дърветата. Една сляпа тревога ме разяждаше. Прекалено много неща се случваха за прекалено кратко време. Мозъкът ми не можеше да ги възприеме наведнъж. В утринния здрач като че ли всичко се сля в едно. Ала нищо не ме плашеше повече от неспособността ми да проумея или да си обясня чувствата, които изпитвах към Марина. Вече се зазоряваше, когато най-сетне заспах.

Сънувах, че обикалям из залите на един бял мраморен дворец, пуст и потънал в мрак. Населяваха го стотици статуи. Докато минавах покрай тях, те отваряха каменните си очи и мълвяха думи, които не разбирах. В този миг като че ли зърнах Марина в далечината и се затичах към нея. Един силует под формата на ангел, изтъкан от бяла светлина, я водеше за ръка през коридор, по чиито стени сълзеше кръв. Опитвах се да стигна до тях, когато една от вратите на коридора се отвори и фигурата на Мария Шели изплува оттам, като се носеше над пода и влачеше след себе си парцалив саван. От очите й капеха сълзи, които не достигаха до пода. Тя протегна ръце към мен и когато ме докосна, тялото й се превърна в пепел. Аз виках името на Марина, като я умолявах да се върне, но тя сякаш не ме чуваше. Тичах ли, тичах, но коридорът се удължаваше край мен. Тогава светлият ангел се обърна към мен и ми показа истинското си лице. Вместо очи имаше празни кухини, а косите му бяха бели змии. Разперил белите си криле над Марина, пъкленият ангел се отдалечи с жесток смях. В съня си усетих как нечий зловонен дъх погали тила ми. Това беше неподражаемата смрад на смъртта, която шепнеше моето име. Обърнах се и видях как една черна пеперуда кацна на рамото ми.

Събудих се, останал без дъх. Чувствах се по-уморен, отколкото бях, преди да си легна. Слепоочията ми пулсираха, сякаш бях изпил две кани черно кафе. Не знаех колко е часът, но съдейки по слънцето, навярно минаваше пладне. Стрелките на часовника потвърдиха предположението ми. Дванайсет и половина. Побързах да сляза на долния етаж, но къщата беше празна. На кухненската маса ме чакаше вече изстинала закуска, редом с една бележка.

Оскар,

Наложи се да отидем до лекаря. Ще отсъстваме цял ден. Не забравяй да нахраниш Кафка . Ще се върнем за вечеря.

Препрочетох бележката, изучавайки почерка, докато нагъвах с апетит закуската. Кафка благоволи да се появи след няколко минути и аз му дадох купичка с мляко. Не знаех какво да правя цял ден. Реших да отида до интерната, за да си взема малко дрехи и да кажа на доня Паула да не си прави труда да чисти стаята ми, защото ще прекарам ваканцията със семейството си. Разходката до интерната ми се отрази добре. Влязох през главния вход и се отправих към апартамента на доня Паула на третия етаж.

Доня Паула беше добра жена, която никога не скъпеше усмивките си, когато се обръщаше към учениците. Беше вдовица от трийсет години, а Бог знае от още колко пазеше диета. Винаги казваше: „Видите ли, натурата ми е такава, че лесно пълнея“. Никога не бе имала деца и дори сега, когато наближаваше шейсет и пет, гледаше жадно бебетата в количките, които срещаше на път към пазара. Живееше сама, едничката й компания бяха две канарчета и един огромен телевизор „Зенит“, който гасеше чак когато националният химн и портретите на кралското семейство я изпращаха да спи. Кожата на ръцете й бе похабена от белината. Мъка бе да гледаш вените на отеклите й глезени. Единственият лукс, който си позволяваше, бе да ходи на фризьор на всеки две седмици и да чете „Ола“ 14 14 Популярно седмично списание за светски новини; второто най-продавано списание в Испания. . Обожаваше да чете за живота на принцесите и да се диви на роклите на звездите от шоубизнеса. Когато почуках на вратата й, доня Паула тъкмо гледаше повторението на „Славея на Пиренеите“ от една серия музикални филми с Хоселито 15 15 Хосе Хименес Фернандес (1943), по-известен като Хоселито — испански певец и актьор с успешна кариера през 50-те и 60-те г., наричан „детето славей“. . Същевременно си приготвяше препечени филийки, богато гарнирани с кондензирано мляко и канела.

— Добър ден, доня Паула. Прощавайте, че ви безпокоя.