Карлос Сафон - Марина

Двойката възнамерявала да се премести след сватбата си в едно имение-мечта, което се строяло по поръчка на Колвеник до парка Гюел. Самият Колвеник бил връчил предварителен чертеж на разкошната конструкция на архитектурното ателие „Сунье, Балселс и Баро̀“. Говорело се, че в цялата история на Барселона до момента не била харчена подобна сума за частно жилище — което не било малко да се каже. При все това, не на всички се нравела тази приказна история. Съдружникът на Колвеник във „Вело-Гранел“ не гледал с добро око на неговото страстно увлечение; страхувал се, че той ще разпредели фондовете на фирмата, за да финансира безумния си проект да превърне Кралския театър в осмото чудо на съвременния свят. В това отношение не се заблуждавал особено. Като капак на всичко, в града започнали да се носят слухове, че Колвеник се занимавал с някакви нетрадиционни практики. Възникнали съмнения, свързани с миналото му и с неговата фасада на човек, издигнал се със собствени сили, който намирал радост в проектирането. Повечето от тези слухове били потушавани, преди да стигнат до пресата, благодарение на неумолимата юридическа машина на „Вело-Гранел“. С пари не можеш да си купиш щастие, често казвал Колвеник, но можеш да си купиш всичко останало.

От своя страна Сергей и Татяна Глазунови, зловещите пазачи на Ева Иринова, виждали заплаха за бъдещето си. Нямало стая за тях в новото имение, което се строяло. Предвиждайки проблема, който щял да възникне с близнаците, Колвеник им предложил щедра сума, за да анулира предполагаемия им договор с бъдещата му жена. В замяна на това те трябвало да напуснат страната и да обещаят да не се връщат никога, както и да не правят опити да влязат във връзка с Ева Иринова. Изпаднал в ярост, Сергей категорично отхвърлил това предложение и се заклел, че Колвеник никога нямало да се отърве от него и от сестра му.

Същата сутрин, излизайки от един вход на улица „Сан Пау“, Сергей и Татяна едва не били покосени от порой изстрели, които се разнесли от една карета. Нападението било приписано на анархистите. Седмица по-късно близнаците подписали документа, с който се задължавали да освободят Ева и да изчезнат завинаги. Сватбата на Михаил Колвеник и Ева Иринова била определена за датата двайсет и четвърти юни 1935 г. Място на събитието: катедралата на Барселона.

Церемонията, която някои сравнили с коронацията на крал Алфонсо XIII, трябвало да се извърши в едно сияйно утро. Тълпи от хора били превзели всяко кътче от булеварда, водещ към катедралата, жадни да се опият от блясъка и великолепието на зрелището. Ева Иринова била по-ослепителна от всякога. Под звуците на сватбения марш на Вагнер, изпълняван от оркестъра на „Лисео“, разположен на стълбите на катедралата, младоженците се отправили към каретата, която ги очаквала. Когато едва три метра ги делели от возилото с впряг бели коне, една фигура пробила охранителния кордон и се втурнала към двойката. Разнесли се тревожни викове. Обръщайки се, Колвеник се озовал срещу кървясалите очи на Сергей Глазунов. Онова, което последвало, завинаги се запечатало в паметта на присъстващите. Глазунов извадил стъклено шише и лиснал съдържанието му в лицето на Ева Иринова. Киселината изгорила сватбения воал, сякаш бил от пара. Страшен вик процепил небесата. В настъпилата суматоха нападателят за миг изчезнал сред навалицата.

Колвеник коленичил до невестата си и я взел в обятията си. Чертите на Ева Иринова се разпаднали от киселината, размили се като акварел под вода. Димящата й кожа се свила като запален пергамент и във въздуха се разнесла смрадта на изгоряла плът. Киселината не успяла да порази очите на младата жена. В тях се четели ужас и агония. Колвеник искал да спаси лицето на съпругата си, полагайки ръце върху него. Смогнал само да отнесе късчета мъртва плът, докато киселината разяждала ръкавиците му. Когато Ева окончателно изгубила съзнание, лицето й вече било само една гротескна маска от живо месо и кости.

Обновеният Кралски театър никога не отворил вратите си. След трагедията Колвеник отнесъл жена си в недовършеното имение при парка Гюел. Ева Иринова никога нямало да стъпи с крак извън прага на тази къща. Киселината унищожила напълно лицето й и повредила гласните й струни. Говорело се, че общувала само с писмени бележки и по цели седмици не излизала от стаите си.

По същото време финансовите проблеми на „Вело-Гранел“ започнали да се проявяват с по-голяма сила, отколкото се очаквало. Колвеник се чувствал притеснен и скоро престанал да се вясва във фирмата. Разправяли, че го налегнала някаква загадъчна болест, заради която му се налагало да прекарва все повече време вкъщи. На бял свят излезли множество нередности в управлението на „Вело-Гранел“ и в странните сделки, които самият Колвеник бил осъществил в миналото. Вълна от злословия и неясни обвинения се надигнала със страхотна сила. Заточен в своето убежище заедно с любимата си Ева, сякаш бил чумав, Колвеник се превърнал в герой на мрачни легенди. Правителството конфискувало концерна на дружеството „Вело-Гранел“. Съдебните власти се заели със случая; при наличие на досие от над хиляда страници, разследването щяло да се проточи.