Карлос Сафон - Марина

Работилниците на „Вело-Гранел“ се намирали до пазара Борн. Вътре витрините с изкуствени ръце, крака, очи и стави напомняли на посетителя за крехкостта на човешкото тяло. С помощта на скромната заплата и препоръката на фирмата, Михаил Колвеник успял да се настани в едно жилище на улица „Принсеса“. Ненаситен читател, за година и половина той се научил да говори сносно каталонски и кастилски. Благодарение на своя талант и изобретателност, скоро се превърнал в един от най-важните служители на „Вело-Гранел“. Колвеник притежавал обширни познания по медицина, хирургия и анатомия. Проектирал един революционен пневматичен механизъм, който позволявал да се координира движението в протезите за ръце и крака. Приспособлението реагирало на мускулните импулси и давало на пациента безпрецедентна подвижност. Въпросното изобретение поставило „Вело-Гранел“ начело на този отрасъл. И това било само началото. От чертежната маса на Колвеник неспирно се раждали нови открития и накрая той бил назначен за главен инженер на отдела за планиране и развитие.

Месеци по-късно едно злощастно произшествие подложило на изпитание дарбата на младия Колвеник. Синът на основателя на фирмата претърпял ужасен инцидент във фабриката. Една хидравлична преса отрязала и двете му ръце досущ като драконова паст. Седмици наред Колвеник се трудил неуморно, за да изработи нови ръце от дърво, метал и порцелан, чиито пръсти да отговарят на командата на мускулите и сухожилията на предмишницата. Разрешението, измислено от младия инженер, използвало електрическите потоци на нервните импулси на ръката, за да осъществи движението. Четири месеца след злополуката пострадалият се сдобил с изкуствени ръце, които му позволявали да хваща предмети, да си запали пура или да си закопчае ризата без чужда помощ. Всички били единодушни, че този път Колвеник е постигнал нещо невъобразимо. Чужд на хвалби и възторзи, той заявил, че това е просто зората на една нова наука. В отплата за труда му основателят на „Вело-Гранел“ го назначил за генерален директор на фирмата и му предложил пакет от акции, който фактически го превръщал в един от собствениците — заедно с човека, сдобил се с нови ръце благодарение на неговия гений.

Под ръководството на Колвеник фирмата поела нов курс. Разширила пазара си и разнообразила асортимента си. Възприела и един символ — черна пеперуда с разтворени криле, — чието значение Колвеник никога не си направил труда да обясни. Фабриката била разширена, за да пусне в производство нови механизми: изкуствени крайници, сърдечни клапи, костни влакна и безброй други изобретения. Увеселителният парк на Тибидабо се изпълнил с роботи, които Колвеник създавал за развлечение, но те му служели и като поле за експерименти. „Вело-Гранел“ изнасяла артикулите си в цяла Европа, Америка и Азия. Стойността на акциите и личният капитал на Колвеник нараснали неимоверно, но той не желаел да напусне скромното жилище на улица „Принсеса“. Както казвал, нямал мотив да се премести другаде. Бил сам човек, живеел непретенциозно и тази квартира била достатъчна за него и за книгите му.

Това щяло да се промени с появата на една нова фигура на шахматната дъска. Ева Иринова била звездата на един нов и твърде успешен спектакъл на Кралския театър. Девойката от руски произход била само на деветнайсет години. Говорело се, че заради красотата й разни господа в Париж, Виена и други видни столици били посегнали на живота си. Ева Иринова пътувала винаги в компанията на две странни птици — Сергей и Татяна Глазунови, брат и сестра близнаци. Те изпълнявали ролята на нейни менажери и опекуни. Какво ли не разнасяла мълвата: че Сергей и младата оперна дива били любовници, че зловещата Татяна спяла в ковчег в трапа на сцената на Кралския театър, че Сергей бил един от убийците на династията Романови, че Ева имала дарбата да разговаря с духовете на умрелите… Всевъзможни дръзки клюки подхранвали славата на красавицата Иринова, пред която се прекланяла цяла Барселона.

Легендата стигнала и до ушите на Колвеник. Заинтригуван, той отишъл една вечер в театъра, за да види сам причината за цялата тази суетня. За една нощ Колвеник останал очарован от младата жена. От този ден нататък гримьорната на Иринова се превърнала буквално в ложе от рози. Два месеца след откровението Колвеник решил да наеме ложа в театъра. Ходел там всяка вечер, за да съзерцава с възхита обекта на своето обожание. От само себе си се разбира, че това се превърнало в любима тема за разговор на целия град. Един прекрасен ден Колвеник свикал адвокатите си и им наредил да изготвят една оферта за импресариото Даниел Местрес. Искал да купи стария театър и да се погрижи за дълговете, които му тежали. Намерението на Колвеник било да го преустрои из основи и да го превърне в най-внушителната европейска сцена. Един ослепителен театър, снабден с всички технически постижения и посветен на неговата обожавана Ева Иринова. Ръководството на театъра отстъпило пред щедрото му предложение. Новият проект бил кръстен „Големият кралски театър“. На следващия ден Колвеник предложил брак на Ева Иринова на перфектен руски. Тя приела.