Ерик-Еманюел Шмит - Одисей from Багдад

— Ти следваш мечтата си, сине, но докато чакаш, животът не е мечта.

Усмихнах се. Той продължи:

— Ако движещата сила на пътуването е неудовлетворението, ще бъдеш ли удовлетворен? Никога ли няма да спреш?

— Целта на пътуването, тате, е човек да остави куфарите си на земята и да каже: ето, тук е. И ето, казвам ти: спирам се, тук е.

Седнах до фонтана и си махнах маратонките, за да разхладя крака във водата. През това време тате оглеждаше труфилата на трима травестити с безкрайни крака, облечени в мрежести чорапогащи върху флуоресциращи високи токчета.

— Видя ли, тате? Имам още една брадавица под стъпалото.

— Мм?

— Как се казва на твоя високопарен език „Имам още една брадавица под стъпалото“?

— „Терзанията на странника вдълбаха печата си под стъпалото, което среща друмищата“. Сигурен ли си, че става въпрос за ново терзание?

— А не, позна! Това е старата, най-старата, от която не успявам да се отърва. Колкото и да търкам и да човъркам…

— Тя е упорита, защото не си открил името й.

— Кръстих я „Ярост“ или „Реванш“.

— Пак грешка. Търси добре. Търси повече. Намери онова, което е залепнало по кожата ти и което никога няма да те остави, синко, онова в теб, което не се отказва.

Погледнах последната брадавица, онази, която устояваше на всичко, духнах върху нея и най-сетне назовах истинското й име, името, което бе моето и което ме определяше, кръстих я: „Надежда“.

Reseau Express Regional — Градска и околоградска железница в Париж и парижкия регион (фр.). — Бел.пр.