Ерик-Еманюел Шмит - Одисей from Багдад

В този миг Лейла се свързала с братовчед си Амин в Багдад, за да дойде той да ме предупреди, че тя е жива.

— Той не дойде ли при теб? Така и не получих новини.

Спомних си, че Амин ме чакаше в уличката ни вечерта, когато се върнах, превъзбуден като акула, надушила кръв, от стажа ми при ислямистите… Притеснен, чак сега внезапно разбрах смисъла на сценката, и с няколко думи обясних на Лейла, че Амин се бе опитал да изпълни задачата, но че сигурно речта ми го бе изплашила, и вероятно се бе отказал да ми предава каквото и да било, първо, защото не го заслужавах, и второ, за да не изложи братовчедка си на опасност.

Докато чакали визи за Канада, родителите й бяха загинали в нелепа автомобилна катастрофа в планината. Лейла се озовала в Ливан, където напрежението между общностите отново нараснало, отказала се да се върне в Ирак, защото официално била мъртва, и решила да опита късмета си в Европа.

Тя бе тръгнала на път, като се питала дали не съм мъртъв. Началото било лесно за нея. С помощта на семейните спестявания пристигнала в Париж с туристическа виза и се настанила в малък хотел, за да работи като многоезична секретарка и да получи редовни документи.

Но парите се топели, а работните й места се ограничавали до кратки и много слабо платени повиквания, и тя усетила, че няма да успее за времето, което си била дала. Дълго хранила надеждата, че ще получи документи, но имало избори, на които десни демагози посочили като причина за бедите на французите емигрантите, хората без документи, нелегалните бежанци. От този момент започнал бавен упадък, който принудил Лейла да работи на черно и при мизерно заплащане, а след това и да проси, от слугинските стаи попадала в необитаеми къщи, от сандвичи — на благотворителни трапезарии…

— Беше нетърпимо, Саад. През цялото време се страхувах. Следвах правилата на елементарната предпазливост, но това ме потискаше, без да ме успокоява: обличах се прилично, не много разголена, но не и много забулена, за да не привличам подозрителни погледи, винаги имах карта за метрото или за автобуса, защото всяко нарушение би ме изложило на полицейски контрол, избягвах Р.Е.Р 1 1 Reseau Express Regional — Градска и околоградска железница в Париж и парижкия регион (фр.). — Бел.пр. и големите станции за връзка, например Шатле-ле-Ал, което ме принуждаваше да минавам по невъобразими и прекалено дълги маршрути, за да стигна до редките си работодатели. Никъде нямах мира. Къде да седна? Къде да спя, без да се боя? Не бях сторила никакво престъпление, а дебнех за полиция. Непрекъснато работех, Саад, работех, за да оцелея, работех, за да бъда незабелязана, а на всичкото отгоре работех, за да не се разболея.

В крайна сметка изгубила всякакво доверие, започнала да се чувства преследвана и се бе решила да дойде тук, на Север, за да се измъкне към Англия.

— Вече не знам по кой път вървя, бягство или уреждане на редовни документи, поемам по всички, защото отвсякъде ме отблъскват. Тук се чувствам също толкова зле, винаги се оглеждам наоколо и стоя нащрек, а, да, това е единственото мое място — нащрек.

— Ела с мен в Англия, Лейла.

— Където и да идеш, повече няма да те оставя.

Тя ме отведе в необитаемата къща, където спеше. По пътя на свой ред й разказах за всичките си перипетии, като премълчах сицилианския епизод, който включваше Витория, защото сметнах за ненужно да предизвиквам у Лейла ретроспективна ревност.

Извън града и селата, изгубено сред калното поле, жилището се състоеше от административни сгради и работнически общежития, съсипани след фалита на това селище. Нелегалните бежанци го бяха колонизирали с надеждата, че сравнителната му отдалеченост ще им осигури относително спокойствие.

В блока на Лейла всяка стая бе заета от африканско семейство от пет до седем души. Лейла бе облагодетелствана и си имаше мъничка стая само за нея, срещу което чистеше тоалетните на етажа, което не бе лесна задача, тъй като вече нямаше никаква връзка с канализацията и тя трябваше да носи зловонните кофи далеч в полето. В коридора бяха измайсторили обща кухня от какво ли не върху два котлона и три пластмасови легена, защото първоначално в тези канцеларии не е имало кухня. Нито пък душ. Единственият начин да се къпе човек, да мие чинии или да пере, беше от включен във водомера близо до пътя маркуч за поливане, който обслужваше всички под клетката на тъмното стълбище. От време на време, ако някой по-сръчен африканец поназнайваше нещо, можеха да се порадват на няколко минути електричество чрез бърникане по кабелите.