О. Хенри - Одисей и песоводецът

Знаете ли часа на песоводците?

Когато здрачът започне да размазва с пръст ясните очертания на Големия град, настъпва час, в който може да се види една от най-жалките гледки на градския живот.

От високоетажните канари и апартаментните върхове на нюйоркските пещерни жители се спущат цели кохорти от същества, които някога са били хора. Вярно, те ходят изправени, на два крайника и все още не са изгубили човешкото си подобие и човешката реч; но веднага ще забележите, че в своето развитие те се движат зад животните. Всяко от тези същества върви след куче, за което е привързано с изкуствено сухожилие.

Всички те са жертви на Цирцея. Да, не по своя воля са се превърнали те в пионки на териерите, в мекерета на пуфитата, в слуги на пекинезите. Вместо да ги превърне в животни, съвременната Цирцея е благоволила да ги отдели от животните с един разтег връв или каишка. Всеки един от тези песоводци е бил я придумай, я подкупен, я изкомандвай от собствената си Цирцея да изведе на въздух любимата животинка на семейството.

По изражението и държането на песоводците веднага се разбира, че те са омотани от страшна магия. И никога няма да се намери някой Одисеи, ако ще във вид на кучкар, който да разтури тази магия.

Лицата на някои от тях сякаш са от камък. На тях са им чужди състраданието, любопитството или ехидните усмивки на себеподобните. Дългите години на съпружески живот и неспирен, принудителен кучешки конституционализъм са ги направили безчувствени. Те отмотават своите зверове от електрическия стълб или от нещастните нозе на простосмъртните минувачи с безстрастието на мандарина, който оправя канапите на хвърчилото си.

Други пък, които по-отскоро са паднали до това положение, приемат горчивия си хап с мръщене и злост. И разиграват кучето на другия край на каишката със същото удоволствие, с което момиченце размахва въдицата, на която се е уловила червеноперка. Погледнете ли ги, те отвръщат със заплашителен поглед, сякаш всеки миг са готови да отключат тъмните кучешки сили. Тези песоводци не са цирцеирани напълно, те все още са запазили способността си да се бунтуват, тъй че внимавайте: ако техните повереници понечат да душат глезените ви, по-добре е да не ги отпращате с ритник.

Трети от тази порода като че ли не са толкоз докачливи. В повечето случаи това са не дотам млади младежи с лъскави кепета и увиснали на устата цигари, които никак не отиват на кучетата. Животните, за които те се грижат, носят копринени фльонги на вратовете си; а въпросните младежи ги направляват толкова старателно и прилежно, че без да щете ви минава такава мисъл: те сигурно имат някаква лична изгода и след като изпълнят задължението си, вероятно ще получат каквото им се полага.

Кучетата, водени, тъй да се каже, персонално, са от всякакви разновидности; ала всички са еднакво охранени, разглезени, злонравни, безочливи и капризни. Или дърпат нервозно каишката, или най-спокойно правят назална инвентаризация около всеки вход, ограда и електрически стълб. Сядат да почиват когато им скимне; и дишат тежко като победителя в състезанието за изяждане на най-много бифтеци; после пък ще се вмъкнат в някое отворено мазе или шахта за въглища. Но във всички случаи карат песоводците да им играят по свирката.

Тези нещастни гувернантки в кучешкото царство, тези песоводци, пуделодръжци, дакелопоклонци, териерогонци, померанисти и прочее служители на пещерните цирцеи следват безропотно своите повереници. А кучетията нито се боят от тях, нито ги зачитат. Песоводецът може да е господар на своя дом, но не и господар на песа. От уютното кътче до пожарната стълба, от дивана до асансьора — така ръмжащата твар разкарва където си ще двукракото същество, орисано, докато трае разходката, да се държи за другия край на каишката.

Една вечер песоводците плъзнаха, както обикновено, по молба, придумка или безпрекословна заповед на своите цирцеи. Един от тях беше як човек, който очевидно притежаваше солидни добродетели, неподходящи за такова лекомислено занимание. Този човек имаше тъжно изражение и дори движенията му издаваха някаква потиснатост. Той беше привързан за противен бял пес, отвратително охранен, зъл като дявол и крайно непокорен, който пет пари не даваше за своя презрян водител.

На първия ъгъл след своя жилищен блок песоводецът свърна в страничната уличка с надеждата, че по-малко хора ще станат свидетели на неговото падение. Преситеният звяр се поклащаше пред него, задъхан от злоба и от усилието да се движи.