О. Хенри - Нека премеря пулса Ви

И ТАКА, АЗ ОТИДОХ НА ЛЕКАР.

— Откога не сте поемали алкохол в организма си? — попита ме той.

Аз извърнах глава и възкликнах:

— О, доста отдавна.

Той беше млад лекар, някъде между двадесет и четиридесет годишен. Носеше светлолилави чорапи, но изглеждаше като Наполеон. Хареса ми невъобразимо.

— И така — каза той, — смятам да ви покажа ефекта от алкохола върху кръвообращението ви. — „Обращение“, така мисля, че каза, въпреки че не беше изключено да е било и „Обявление“.

Той разголи лявата ми ръка до лакътя, извади бутилка уиски и ми даде едно питие, след което започна още повече да ми изглежда като Наполеон, а пък аз започнах още повече да го харесвам.

След това стегна около бицепса ми гумиран маншет, улови пулса ми с върха на пръстите си и започна да стиска една гумена топка, свързана с апарат на стойка, който изглеждаше като термометър. Живакът подскачаше нагоре-надолу без видимо да спира някъде; но лекарят ми каза, че е регистрирал двеста трийсет и седем на сто шейсет и пет или някаква подобна цифра.

— Ето — каза той, — сега виждате какво причинява алкохолът на кръвното налягане.

— Великолепно — отвърнах аз, — но считате ли този тест за достатъчно показателен? Правите ми един и после… „Я да опитаме на другата ръка“. А, не!

В следващия миг той сграбчи ръката ми. Аз реших, че съм обречен и докторът вече се сбогува с мен. Но се оказа, че иска само да забие една игла във връхчето на пръста ми и да сравни червената капка с няколко чипа за покер от по петдесет цента, които бе прикрепил на едно картонче.

— Това е изследване за хемоглобина — обясни той. — Цветът на кръвта ви не е хубав.

— Ами — казах аз, — знам, че трябва да бъде син, но това е страна на мелези. Част от прадедите ми са били благородници, само че прекалено са се сближили с някои хора от остров Нантъкит 1 1 Остров с дължина 24 км срещу югоизточен Масачузетс, курорт, бел.пр. , тъй че…

— Имам предвид — поясни докторът, — че нюансът на червеното е твърде светъл.

— О — възкликнах аз, — това е въпрос на сходство, а не на партии.

След това лекарят стовари един здрав юмрук в областта на гръдния ми кош. Когато го стори, не бях в състояние да кажа на кого ми напомни най-много — на Наполеон, на Батлинг или на лорд Нелсън. После придоби сериозен вид и със съжаление заяви, че плътта е наследница на ред заболявания… повечето от които завършваха на „ит“, а аз незабавно му платих петнадесет долара предплата.

— Задължително ли е някои от тях да са фатални? — попитах аз. Считах, че проблемът, който ме засягаше пряко, оправдаваше известна проява на интерес.

— Всички до една — отвърна той жизнерадостно. — Но тяхното развитие може да се ограничи. С грижа и правилно дългосрочно лечение можете да доживееете до осемдесет и пет или даже до деветдесетгодишна възраст.

Започнах да си мисля за сметката, която трябваше да му платя.

— Осемдесет и пет ми стигат, убеден съм — бе моят коментар. Платих му още десет долара предплата.

— Първото, което трябва да направите — каза той с възобновено въодушевление, — е да намерите санаториум, където престоят известно време ще ви осигури пълен отдих и ще се отрази благоприятно на нервите ви. Аз самият ще дойда с вас и ще ви избера нещо подходящо.

И така, той ме отведе в някаква психиатрия в Катскилс. Въпросното заведение се намираше на едно голо възвишение, посещавано единствено от непостоянни посетители. Наоколо се виждаха само камънаци, тук-таме покрити със сняг отрязъци и рехави борове. Главният лекар — млад човек — бе изключително сговорчив. Даде ми стимулант без изобщо да посяга към апарата за кръвно. Беше време за летен обяд и ние бяхме поканени да се присъединим към присъстващите. В трапезарията имаше към двайсетина пациенти, насядали около малки маси. Младият лекар пристигна на нашата маса и рече:

— При нас е обичай гостите да не се считат за пациенти, а просто за уморени дами и господа, които са дошли на отдих. Каквито и леки заболявания да имат, те никога не ги споменават в разговор.

Моят лекар извика високо на една сервитьорка да донесе малко фосфоглицерат от варна каша, хляб за кучета, палачинки със сода и бром и чай от nux vomica 2 2 Орех за повръщане — вид източноиндийско дърво с отровни плодове, чиито семена съдържат стрихнин, бел.пр. за моята трапеза. А после се разнесе някакъв звук, наподобяващ внезапна буря, засвирила между боровете. Получаваше се от това, че всички гости в помещението шептяха високо: „Неврастения!“ с изключение на един човек с голям нос, когото аз съвсем ясно чух да произнася: „Хроничен алкохолизъм“. Надявам се да го видя отново. Главният лекар се обърна и се отдалечи.