Една вечер, след като се бях върнал от дълъг шест мили преход със стария доктор, двамата с Амарилис излязохме на малка разходка края пътя. Отправихме взор към планините, които се загръщаха в своите пурпурни роби за нощния си отдих.
— Радвам се, че отново си добре — каза тя. — Отначало, когато дойде, ме изплаши. Мислех, че наистина си болен.
— Отново добре! — почти изкрещях аз. — Знаеш ли, че шансът ми за живот е не повече от едно на хиляда?
Амарилис ме погледна изненадано.
— Но как — възкликна тя, — та ти си силен като вол, спиш по десет-дванайсет часа всяка нощ, ядеш като ламя. Какво повече искаш?
— Казах ти — отвърнах аз, — че ако не намерим навреме вълшебното биле, имам предвид растението, което търсим, с мен е свършено. Докторът тъй ми каза.
— Кой доктор?
— Доктор Тейтъм — възрастният лекар, който живее на средата на склона към върха Блек Оук. Познаваш ли го?
— Зная го откакто се научих да говоря. Там ли ходиш всеки ден… Той ли те води на тези дълги разходки и изкачвания, които ти възстановиха здравето и силата? Бог да благослови стареца.
Точно тогава възрастният доктор се спусна бавно по пътя със своята стара разнебитена каруца. Аз му махнах с ръка и извиках, че ще бъда на разположение на другия ден по същото време. Той спря коня си и извика на Амарилис да отиде при него. Двамата разговаряха около пет минути, докато аз чаках. После старецът продължи по пътя си.
Когато се прибрахме в къщата, Амарилис измъкна една енциклопедия и започна да търси някаква дума.
— Докторът ми каза — обясни ми тя, — че повече не е необходимо да ходиш при него като пациент, но че ще се радва да те види по всяко време като приятел. После ми заръча да потърся името си в енциклопедията и да ти кажа какво означава. Изглежда е наименование на цъфтящо растение, както и име на селска девойка в трудовете на Теокрит и Вергилий. Какво смяташ, че е имал предвид възрастният лекар?
— Вече със сигурност зная какво — отвърнах аз.
Дума към един брат, който може да е станал подвластен на неспокойната лейди Неврастения.
Формулата беше правилна. Макар и опипом, лекарите от оградените със стена градове бяха успели да разпознаят необходимия лек.
Тъй че за движението човек трябва да се обърне към добрия доктор Тейтъм на връх Блек Оук — поемете по пътя вдясно при методисткия дом за молитва в боровата гора.
Пълен отдих и движение.
Но какъв по-благотворен отдих от това да седиш с Амарилис в здрача и с шесто чувство да четеш безсловесната Теокритова идилия за синкавите планини, които, развели златен пряпорец, маршируват в строен ред към покоите на нощта?
© 1997 Людмила Левкова, превод от английски
O. Henry
Let Me Feel Your Pulse, 1911
Източник: http://bezmonitor.com
Разпознаване: ScanHeads
Редакция: Борис Борисов, 2009
Издание:
О. Хенри. Гласът на града. Сборник разкази
Издателска къща „Кронос“, София, 1997
Художник: Борис Драголов
Редактор: Пламен Мавров
ISBN 954-8516-29-2
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/13758]
Последна редакция: 2009-10-09 16:50:00
Остров с дължина 24 км срещу югоизточен Масачузетс, курорт, бел.пр.
Орех за повръщане — вид източноиндийско дърво с отровни плодове, чиито семена съдържат стрихнин, бел.пр.
Силна порода впрегатни коне, по името на Перше, област във Северна франция, бел.пр.
Мярка за тежест = 28,3 г, бел.пр.
Едногодишно луковично градинско растение; име на овчарка от „Еклоги“ на Вергилий, бел.пр.
Мярка за повърхност = 4046 кв.м., бел.пр.
Сборник от правила и стандарти за лекарствени вещества и суровини, задължителни за всички, свързани с производството и пласмента на лекарства, бел.пр.