О. Хенри - Одисей и песоводецът

— Преъри Вю ще ти хареса сега — продължи Джим. — Там се събират всички каубои от петдесет мили околовръст. Единият край на моето землище е на петнайсет мили от градчето.

— За да вляза в спалнята, обикалям през кухнята — жалваше се песоводецът, — за да вляза в банята, обикалям през гостната, а от трапезарията минавам през спалнята, за да изляза навън през кухнята. А то хърка и ръмжи насън. Излизам да пуша в парка, щото имало астма.

— А жена ти… — подзе Джим.

— Я стига! Кажи какво ще пиеш този път.

— Уиски — отвърна Джим.

— Две да бъдат — добави песоводецът.

— Е, вече е време да потеглям към ферибота — каза Джим.

— Ама и ти си един никакъв — жалък, кривокрак, дебелоглав, отвратителен песоглавец! — викна песоводецът с някаква нова нотка в гласа и дръпна решително каишката. Кучето, което се сецаше на нея, изръмжа злобно при този необичаен език на пазителя си.

В началото на Двадесет и трета улица песоводецът мина пръв през въртящата се врата, следван от Джим.

— Последно! — отсече Сам. — Казвай!

— Уиски — обяви Джим.

— Две да бъдат — допълни песоводецът.

— Чудя се откъде да намеря някой, който да се грижи за имота ми — каза Джим. — Ще ми се да е човек, когото поне отмалко познавам. Ама да знаеш каква земя е, Сам! Такава прерия и такава гора никъде не си виждал. Ако ти беше…

— Като говорим за бяс — прекъсна го песоводецът, — оная вечер то ми откъсна парче месо от крака, понеже замахнах към Марсела да отпъдя една муха от рамото й. „Трябва да се дезинфекцира мястото“ — рече Марсела, а и аз си помислих същото. Повиках доктор по телефона и когато той пристигна, Марсела ми вика: „Помогни ми да го държа, горкото, докато докторът дезинфекцира устата му. Дано не му се е лепнал някой вирус при ухапването.“ Да кажеш нещо по тоя въпрос?

— Ами жена ти… — започна Джим.

— Стига! — сряза го песоводецът. — Казвай!

— Уиски.

— Две да бъдат.

Най-сетне двамата стигнаха до пристана. Джими пристъпи към гишето за билети.

Изведнъж се чу звук от три-четири жестоки ритника, последван от пронизителен кучешки вой, и охраненото, тромаво, кривокрако куче хукна като бясно по улицата, скимтейки от болка.

— Билет за Денвър — каза Джим.

— Два да бъдат — провикна се бившият песоводец и бръкна във вътрешния си джоб.

© 1993 Тодор Вълчев, превод от английски

O. Henry

Ulysses and the Dogman, 1911

Източник: http://bezmonitor.com

Сканиране: Sociosasho, 2005

Разпознаване: ScanHeads

Редакция: Борис Борисов, 2009

Издание:

О. Хенри. Търкалящи се камъни. Разкази

Издателство „Анубис“, София, 1993

Съставител: Тодор Вълчев

Художник: Андрей Кулев

Редактор на издателството: Екатерина Панайотова

ISBN 954-426-027-7

O. Henry. The Complete Works of O. Henry

Golden City New York. Doubleday Pages & Company. 1927

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/13846]

Последна редакция: 2009-10-09 17:30:00