О. Хенри: Зяпаческа комедия

Каквото и да говорят любителите на метафори, възможно е да се избегне смъртоносната отрова на анчара; ако много ти провърви, можеш да извадиш очите на василиска; възможно е дори да измамиш бдителността на Цербер и Аргус; но нито един човек, бил той жив или мъртъв, не може да избегне погледа на любопиткото.

Ню Йорк е градът на сеирджиите. Разбира се, в него има много хора, които си вървят по пътя и само трупат парици, без да поглеждат ни наляво, ни надясно, но има и цяло едно племе, по-особено устроено, което, подобно на марсианците, се състои само от очи и средства за придвижване.

Тези фанатични сеирджии се бият с нокти и зъби, за да налетят като мухи на мястото на всяко необичайно събитие. Отваря ли работник капака на канала, гражданин ли е прегазен от трамвая, момченце ли е изтървало яйце на връщане от бакалията, пропаднат ли една-две къщи в метрото, изгуби ли някоя дама дребна монета, изпаднала от дупката на ръкавицата, изнася ли полицията телефона и записи на конните залагания от читалнята на Ибсеновото дружество, излезе ли сенаторът Депю да вземе глътка въздух — при всеки такъв случай, щастлив или нещастен, ще видите племето на зяпачите, изгубило ум и разум, да търчи неудържимо към мястото на произшествието.

Значението на събитието не играе никаква роля. С еднакъв интерес и пристрастие те зяпат и водевилната актриса, и човека, който изписва обява за хапове против цироза. Те са готови да притиснат в плътен тесен кръг както човек със сакат крак, така и буксуващ автомобил. Тези хора страдат от мания на любопитството. Техните очи са всеядни и те се хранят и пълнеят от злощастията на събратята си. Те гледат, зяпат, пулят се, блещят се с рибите си очи като опулен костур срещу стръвта на нещастието.

Би могло да се помисли, че тези жадни за зрелища вампири не са особено подходящи за пламенните стрели на Купидон, обаче дори между най-простите организми е трудно да се намерят напълно неуязвими. Да, прекрасната богиня на романтиката осени с крилата си двамина от това племе и в сърцата им проникна любов, когато те се блъскаха към проснатото тяло на човек, прегазен от фургон с бира.

Уилям Прай първи се добра до мястото. Той беше спец по такива зрелища. Грейнал от радост, Уилям стоеше над жертвата на злополуката и слушаше стенанията й, сякаш чуваше най-нежна музика. Когато тълпата зяпачи се сгъсти плътно около жертвата, Уилям забеляза силно раздвижване в нея точно срещу мястото, където стоеше той. Някакво стремително летящо тяло разсичаше множеството като смерч и отхвърляше встрани всичко живо. С лакти, чадър, фуркет, език и нокти Вайълет Сиймор си разчистваше пътя към първия ред сеирджии. Изпречили се на пътя й, яки мъжаги, които като нищо биха могли да си осигурят място в харлемския експрес в 5.30, отхвръкваха като сламки. Две солидни дами, които лично бяха присъствали на сватбата на маркиз Роксбъро и неведнъж бяха спирали движението на Двайсет и трета улица, отстъпиха на втория ред с разкъсани блузи, след като Вайълет се разправи с тях. Уилям Прай се влюби в нея от пръв поглед.

Линейката отнесе изпадналия в безсъзнание помощник на Купидон. Уилям и Вайълет останаха там, след като тълпата се беше разпръснала. Двамата бяха истински зяпачи. Онези, които напускат местопроизшествието заедно с линейката на бърза помощ, са лишени от най-съществените елементи на истинското, голямото любопитство. Тънкият аромат, пикантният вкус на събитието се усещат само малко по-късно, когато се самозабравиш на мястото, изпиваш с очи къщите насреща и замираш в унес, с който не могат да се сравнят съновиденията на пушещия опиум. Вайълет Сиймор и Уилям Прай бяха тънки познавачи и отлични дегустатори на злополуките. От всяко такова събитие те знаеха как да изстискат целия сладък сок, до последната капка.

После двамата взеха да се разглеждат. Вайълет имаше на врата си кафяв белег от рождение, голям колкото сребърна половиндоларова монета. Уилям впи поглед в него. Той пък имаше необикновено криви крака. Вайълет си позволи да ги гледа дълго, без да откъсва поглед от тях. Двамата стояха лице в лице и не сваляха поглед един от друг. Етикецията не им позволяваше да се заговорят; затова пък в Града на сеирджиите е позволено да гледаш колкото си щеш дърветата в парка и физическите недостатъци на ближния.

Накрая те се разделиха с въздишка. Но коларят на фургона с бира беше Купидон, а колелото, счупило нечий крак, вече бе съединило две любящи сърца.