Ерик-Еманюел Шмит - Одет Тулмонд и други истории

Коженият салон на Ролса. Коженият шофьор и кожените му ръкавици. Кожените куфари и чанти, натъпкани в багажника. Коженият плетен сандал, който предвещава появата на изящен крак през вратичката. Яркочервеният кожен костюм с пола на Уанда Уинипег.

Пиколата се кланят.

Уанда Уинипег пресича прага, без да погледне, когото и да било и без да се увери, че багажът я следва. Че как иначе?

Служителите на рецепцията тръпнат. Те не могат да уловят вниманието през тъмните й очила, затова се разливат в гостоприемни приказки.

— Добре дошли, госпожо Уинипег, за нас е чест, че отсядате в „Роаял Емерод“. Ще направим всичко възможно престоят ви да бъде особено приятен.

Тя приема тези знаци на височайше внимание, без да отговори, като дребно ресто, като нещо дължимо. Служителите продължават разговора, сякаш и тя участва в него.

— Салонът за красота е отворен от седем до двайсет часа, както и фитнесът и басейнът.

Тя се смръщва. Служителят изпада в паника и бърза да оправи нещата.

— Разбира се, ако държите на това, ние можем да сменим работното време и да се съобразим с вас.

Притичалият директор едва си поема дъх, промъква се зад нея и хлипа:

— Госпожо Уинипег, каква огромна чест за нас е, че отсядате в „Роаял Емерод“. Ще направим всичко възможно да бъде престоят ви особено приятен.

И тъй като той е изрекъл същото клише като низшия си персонал, Уанда Уинипег се усмихва насмешливо и не крие това от служителите, сякаш казва: „Шефът ви не е много умен и не умее да говори по-добре от вас“, а след това се завърта, за да подаде ръка за целувка. Директорът не е схванал нейната ирония и няма как да се досети за нея, тъй като тя му оказва честта да отговори.

— Наистина се надявам да не бъда разочарована, принцеса Матилд толкова ми похвали вашия хотел.

С рефлекторно движение на токовете, нещо средно между военен поздрав и благодарност от страна на танцьор на танго, директорът хваща топката: осъзнал е, че като подслонява Уанда Уинипег, приема не само едно от най-големите световни състояния, но и жена, която се движи във висшето общество.

— Разбира се, познавате Лоренцо Канали?

Тя представя с жест любовника си, хубав мъж с дълга черна, почти смолиста коса, който кимва с полуусмивка, съвършен в ролята си на принц-консорт, който дължи на съзнанието за своето по-ниско положение необходимостта да се показва по-любезен от кралицата.

След това тя се отправя към апартамента си и прекрасно знае какво шушукат зад гърба й.

— Мислех, че е по-висока… Каква красива жена! И изглежда по-млада, отколкото по снимките, нали?

Още щом влиза в апартамента, усеща, че тук ще й бъде много добре, но продължава да слуша как директорът хвали неговите предимства със скептично нацупени устни. Въпреки просторните стаи и мрамора в двете бани, изобилието от цветя, качеството на телевизорите и безценните инкрустации по мебелите, тя остава ненаситна, като само отбелязва, че би било добре да има телефон на терасата в случай, че й се прииска да си общува с някого от шезлонгите.

— Разбира се, госпожо, права сте, след минутка ще го донесем.

Тя много внимава да не спомене, че никога няма да го използва и ще говори от мобилния, защото държи да го тормози чак до отпътуването си, тъй че той да й служи по-добре. Директорът на „Роаял Емерод“ затваря вратата с поклон, като разпалено й обещава чудеса. Най-сетне останала сама, Уанда се изтяга на едно канапе, като оставя Лоренцо и една камериерка да разпределят дрехите по гардеробите. Тя знае, че прави силно впечатление, и винаги се забавлява от това. Уважават я, защото не споделя мнението си, боят се от нея, защото говори само за да изрече някоя неприятна оценка. Оживлението, което предизвиква и най-малката й поява, не произтича само от богатството и известността й, нито от безупречната й външност, дължи се и на един вид легенда, която я обгръща.

Всъщност, какво ли толкова е направила тя? Според нея то се изразява в два принципа: да знаеш как да се омъжиш и да знаеш как да се разведеш.

С всеки брак Уанда се изкачваше по стълбицата на обществото. Последният — преди петнайсет години — я превърна в онова, което тя е сега. Омъжи се повторно за американския милиардер Доналд Уинипег и стана известна, тъй като всички модни списания публикуваха снимки от сватбата им. По-късно й предложиха кориците по време на развода, един от най-сочните и раздухани в медиите разводи през последните години, развод, който я превърна в една от най-опаричените жени на планетата. Оттогава насам животът й на рентиерка е доста лесен, Уанда Уинипег просто наема много квалифицирани хора да движат делата й и ако не се справят, ги уволнява без угризения на съвестта.