Ерик-Еманюел Шмит - Одет Тулмонд и други истории

Уанда бе осъзнала, че нататък ще се оправя сама. Не си представяше ясно бъдещето си, но знаеше, че няма да разчита на дипломи, тъй като шансовете й бяха осакатени от хаотичното образование, още повече, че след като я пратиха в поправителното училище заради подвизите й по магазините. Вече срещаше само учители, които бяха по-заинтересовани да бъдат авторитарни, отколкото да преподават учебната програма и от квалифицирани преподаватели, които трябваше по-скоро да възпитават учениците си, отколкото да ги обучават. И така, Уанда си помисли, че ще успее само чрез мъжете. Тя им харесваше. Беше очевидно. А на нея й харесваше да им харесва.

Щом успееше, бягаше от пансиона и отиваше с колело на плажа. Отворена, любопитна и жадна за нови познанства, тя бе успяла да накара хората да мислят, че живее недалеч оттам заедно с майка си. Повярваха й, защото бе красива и я смятаха за тамошно момиче.

Тя искаше да спи с мъж, както други на същата възраст искат да вземат труден изпит: според нея това бе дипломата, с която щеше да приключи болезненото й юношество и да й помогне да се хвърли в истинския живот. Само че искаше да преживее това с мъж, с истински мъж, а не с някой неин връстник, вече имаше амбиции и не вярваше някой сополанко на петнайсет да има на какво да я научи.

Тя разгледа пазара на мъжете с онази сериозна придирчивост, която щеше да проявява през целия си живот. По онова време в радиус от пет километра от масата се открояваше само един — Сезарио.

Уанда бе изслушала жени, които й се доверяваха и които го хвалеха като съвършения любовник. Сезарио, загорял, спортен и изящен тип, не само разхождаше една безупречна външност, още по-видима заради това, че живееше на плажа и по бански, — но и обожаваше жените и прекрасно им правеше любов.

— Той прави всичко, всичко, малка моя, сякаш си кралица! Целува те навсякъде, ближе те навсякъде, лекичко те хапе по ушите, дупето и дори пръстите на краката, кара те да стенеш от удоволствие — и така часове наред, той… Виж, Уенди, работата е проста, чак толкова луди по жената мъже няма. Освен него. Е, единственият му недостатък е, че не се привързва. Ерген до мозъка на костите. Нито една от нас не успя да го задържи. Всъщност това ни устройва, можем от време на време да си опитваме късмета или да повтаряме. Дори и омъжени… Ах, Сезарио…

Уанда наблюдаваше Сезарио сякаш трябваше да си избере университет.

Той й харесваше. Не само защото останалите жени го хвалеха. Наистина й харесваше… Кожата му, гладка и мека като разтопен карамел… Златнозелените му очи, обградени от бяло, чисто като седефа на мида… Русите му косъмчета, златисти в контражур като светла аура около тялото му… Торсът му, изящен и сякаш резбован… И най-вече дупето, твърдо, изпъкнало, месесто и нахакано. Докато гледаше Сезарио в гръб, Уанда за първи път разбра, че дупетата на мъжете я привличат, както женските гърди привличат мъжете — привличане, което изригваше от вътрешностите й и изгаряше тялото й. Когато тазът на Сезарио минаваше край нея, тя трудно сдържаше ръцете си да не го докоснат, стиснат и погалят.

За жалост, Сезарио не й обръщаше много внимание.

Уанда ходеше с него на лодката му, шегуваше се, предлагаше му безалкохолно, фунийка сладолед, някаква игра… Отговорът му винаги закъсняваше с няколко секунди и бе учтив и леко раздразнен.

— Много си мила, Уенди, но нямам нужда от теб.

Уанда беснееше, ако той нямаше нужда от нея, то тя имаше нужда от него! Колкото повече се противеше той, толкова повече растеше нейното желание: той щеше да е — и никой друг. Тя искаше да започне живота си на жена с най-красивия, пък бил той и беден, а по-късно щеше да дойде време да ляга и с богаташи с неугледна външност.

Една нощ му написа дълго любовно писмо, страстно, предано, толкова изпълнено с надежда, че щом го препрочете, се трогна сама и дори не се усъмни, че ще спечели. Можеше ли той да устои на този любовен шрапнел?

Когато тя се появи, след като посланието й бе стигнало до него, той със сурово лице и студен глас я помоли да го последва на понтона. Седнаха с лице към морето и крака току над водата.

— Уенди, прелестна си, че си ми написала онова, което си ми написала. Чест е за мен. Изглеждаш ми добър човек и много емоционална…

— Не ти ли харесвам? Смяташ, че съм скапана, нали?

Той избухна в смях.

— Я вижте тази тигрица, готова е да хапе! Не, ти си много красива. Прекалено красива даже. Това е проблемът. Аз не съм мръсник.

— И какво значи това?