Ерик-Еманюел Шмит - Одет Тулмонд и други истории

Лоренцо влиза и изгуква със своя топъл глас:

— Каква е програмата за следобеда, Уанда.

— Можем първо да се погмуркаме в басейна, а след това да си починем в стаята, какво ще кажеш?

Лоренцо незабавно превежда на своя език двете заповеди на Уанда: да я гледа как плува два километра и да прави любов с нея.

— Добре, Уанда, това е перспектива, която много ми харесва.

Уанда му отправя благосклонна усмивка: Лоренцо няма избор, но е наистина елегантно от негова страна да играе покорство с такова удоволствие.

Той се връща в банята, като с прекрасно поклащане на бедрата й позволява да се полюбува на издължената му фигура и на заобленото му дупе. Тя си мисли сладострастно, че скоро с пълни шепи ще мачка задника на този мъж.

Това най-много ми харесва у тях, кой да ти каже защо!

В своя вътрешен монолог Уанда използва прости изрази, чието простонародно звучене отразяват произхода й. За щастие ги чува само тя. Лоренцо се връща в ленена риза и прилепнал бански, готов да я последва до басейна. Уанда никога не е имала толкова умел компаньон: той не поглежда друга жена, симпатизира само на приятелите на Уанда, храни се като нея, става в същите часове и е в постоянно добро настроение. Няма значение дали харесва всичко, или нищо не харесва — нали си играе ролята.

В крайна сметка той е безупречен. Като стана дума, и аз не съм за изхвърляне.

Тя не мисли за външността, а за поведението си: ако Лоренцо се държи като професионален жиголо, то Уанда знае как да се държи с един жиголо. Само преди няколко години внимателното, галантно и безукорно поведение на Лоренцо щеше да я накара да заподозре хомосексуализъм. Днес й е все едно да знае дали Лоренцо желае мъжете или не, стига й, че я чука, и то толкова често, колкото й се иска. Нищо повече. Не желае и да знае дали, като толкова други, той не прескача до тоалетната да си бие инжекция с някакъв препарат, който да му позволи да се яви пред нея наточен…

Ние, жените, знаем толкова добре да се преструваме… Защо пък да не можем да изтърпим и те малко да похитруват?

Уанда Уинипег бе стигнала до онзи щастлив момент в живота на пробивната жена, когато цинизмът най-сетне ражда мъдрост, и вече свободна от моралните повели, тя се радваше на живота такъв, какъвто е, и на мъжете такива, каквито са, без да се възмущава от тях.

Тя преглежда тефтерчето си и проверява организацията на почивката. И тъй като Уанда ненавижда да скучае, е предвидила всичко: благотворителни вечери, ходене на гости по вилите, срещи с приятели, преходи със ски-писалки, масажи, откривания на ресторанти, маскени балове, няма никакво място за импровизации и дори посветените на пазаруване или следобедна почивка часове са точно определени. Всички от персонала, в това число и Лоренцо, имат копие от този тефтер, и трябва да се опълчват срещу всеки досадник, който започне да ги обсажда и да се опитва да изкрънка присъствието на г-жа Уинипег на трапезата или на партито си.

Тя се чувства спокойна и затваря очи. Изведнъж я раздразва долетял мирис на мимоза. Той я обърква, тя се надига и тревожно оглежда наоколо. Фалшива тревога. Тя е жертва единствено на себе си. Този аромат й припомня, че е прекарала част от детството си тук, че по онова време е била бедна и не се е казвала Уанда. Никой не знае това и няма да узнае. Тя измисли от край до край биографията си и направи така, че хората да вярват, че е родена недалеч от Одеса, в Русия. Акцентът, който си създаде на пет езика, и който толкова добре подчертава дрезгавия й глас, потвърждава мита.

Тя става, разтърсва глава и прогонва спомените. Сбогом, отблясъци от миналото! Уанда контролира всичко, тялото си, поведението си, сделките си, сексуалността си и своето минало. Трябва да прекара прекрасна почивка. Всъщност, платила си е за това.

Седмицата върви чудесно.

Те прелитат от „прекрасни“ вечери на „превъзходни“ обеди, без да забравяме „божествените“ вечерни събирания. Навсякъде все едни и същи разговори очакват гостите на jet-set 1 1 Богаташи, паралии (англ.). — Бел.пр. и много скоро Уанда и Лоренцо могат да водят толкова добър разговор, сякаш са прекарали цялото лято на Лазурния бряг, за предимствата на Disco Privilege, за завръщането на стринга, „шантава идея, но щом човек може да си го позволи…“, за онази страхотна игра, в която човек трябва да изиграе с мимики заглавието на някой филм, да бяхте видели Ник, когато се опитваше да ни помогне да отгатнем „Отнесени от вихъра“, за електрическата кола — „идеална е човек да ходи с нея до плажа, скъпа“, за фалита на Аристотел Паропулос и най-вече за разбилия се частен самолет на горките Суитенсон — „едномоторен, скъпа, човек купува ли си едномоторен, когато може да си позволи частен джет?“