Ерик-Еманюел Шмит - Одисей from Багдад

Носеха се слухове относно здравето на Саддам Хюсейн. Днес му били открили рак, шест месеца по-късно казваха, че го покосил инфаркт, след това много рядък вирус го бил ослепил, и накрая мозъчен кръвоизлив го бил приковал на легло, ням и парализиран. Но пресните фотографии и появяването по телевизията опровергаваха тези информации, водачът на народа благоденстваше с черно окосмение, корем, пристегнат в корсет, налят, великолепен, непознаващ глада. Убедените упорстваха напук на очевидното: „Не бъдете наивни, Баас ни показва двойник, един от многобройните двойници на Президента.“ Тиранията обаче не беше измама. Въпреки опроверженията, слуховете се завръщаха, разнасяни със скоростта на арабския говор, те бяха кислородът ни, бегли, но устойчиви форми на надежда, надежда да приключим с него. Онези, които ги измисляха, влизаха в съпротивата — не в активната съпротива, прекалено опасна бе, а в образна съпротива, и между другото винаги локализираха раковите образувания много удачно и всеки път ги разполагаха върху някоя стратегическа област на Саддам Хюсейн, една от онези, които бихме искали първа да изчезне: гърлото, мозъкът, дебелото черво.

Ако никоя болест не успее да се пребори с диктатора, шепнеха някои, може пък американците, които се въоръжаваха срещу него, да успеят.

Нищо, че американците не са болест.

Макар че…

Но да не избързваме.

Докато народът му измираше от глад, Саддам Хюсейн строеше нови дворци.

Освен това обичаше да плаче и да пуши пури и никой никога не разбра дали сълзите му са предизвикани от пушека, или от изблик на човешки чувства.

— Саад, сине мой, установих, че от Навуходоносор насам страната ни е създала много властелини и войнствени завоеватели, безразлични към нуждите на хората, със Саладин и Саддам Хюсейн списъкът се увеличава. И така, мисля, че открих причината…

— Така ли?

— То е заради палмите.

— Палмите ли?

— Палмите. Всички проблеми на Ирак идват от палмите.

— А…

— Дори бих стигнал по-далеч: палмите са в основата на проблемите, които има целият арабски свят.

— Майтапиш ли се?

— Мислим, че трудностите са политически, а те са овощни. Ако ни е трудно да стигнем до демокрация, то е заради палмите.

Изчаках баща ми да се реши да обясни, с него и най-незначителният разговор вървеше по сложни криволици и човек трябваше да знае да цени напрежението.

— Не е изненада, че един от първите парламенти в човешката история е създаден в Исландия, близо до Северния полюс, в една скалиста равнина, затрупана от сняг и лед — там няма палми! Помниш ли? Беше през IX век.

— Спомням си, сякаш беше вчера, татко.

— На нашите ширини това, разбира се, е било невъзможно.

— Заради палмите!

— Заради палмите, сине мой, плът от плътта ми, чудодейно двуного, което тъй добре ме разбира. При нас палмите дават лош пример. Всъщност как расте палмата? Не се издига към слънцето, докато не отрежат долните й части и само на тази цена тя се издига, властва и тържествува в синьото небе. Всеки арабски владетел се взема за палма; за да се издига и развива, той се откъсва от народа, отдалечава се и се отдръпва. Палмата благоприятства деспотизма.

— Съгласен съм. И какво да направим? Да купим хербицид?

Той се засмя и сипа още чай.

В съседната стая сестрите ми и майка ми, шумни, развълнувани, недосегаеми за нашите мъжки разговори, подготвяха две нови сватби.

— Навуходоносор, Саладин, Хюсейн… нямаме посредствени. От самата зора на Ирак управниците ни отслужват култа към величието.

— Тате, не виждам какво му е великото на Саддам Хюсейн!

— Параноята. По тази точка надминава всички ни.

Сякаш изведнъж заразен, баща ми неспокойно снижи тон, и след като огледа сенчестата стая, в която говореше сам с мен, продължи:

— Толкова го е страх от атентати, че вече никой не знае къде живее, къде спи. На обществени места се появяват негови двойници. Преди обезсърчаваше бунтовниците чрез терор, а сега ги обезсърчава като се разтваря в пейзажа.

— Знам — въздъхнах и скрих от него, че в университета се бях присъединил към групичка нелегални бунтовници, в която имахме амбицията да убием Саддам Хюсейн.

— След като изкла враговете си, той изби и опозицията, после приятелите си, а накрая своите сътрудници, днес обкръжението му се състои само от най-близкото му семейство, а очаквам мига, в който ще избие и тях.

— Това е основното учение, което Саддам ще ни остави: човек може да постигне повече дори и в най-дълбоката гадост!