Ерик-Еманюел Шмит - Одисей from Багдад

Здесь есть возможность читать онлайн «Ерик-Еманюел Шмит - Одисей from Багдад» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Год выпуска: 2010, ISBN: 2010, Издательство: Леге Артис, Жанр: Современная проза, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Одисей from Багдад: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Одисей from Багдад»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

"Казвам се Саад Саад, което на арабски означава Надежда Надежда, а на английски Тъжен Тъжен."
Саад иска да напусне Багдад и хаоса в него и да стигне до Европа, до свободата и бъдещето.
Но как да прекоси границите без нито един динар в джоба? Как, като Одисей, да се опълчи срещу бурите, да оцелее в крушенията, да избяга от тъговците на опиум, да пренебрегне песните на Сирените, превърнали се в рокаджиййки, да се измъкне от жестокостта на един надзирател-циклоп или да изтръгне от любовната магия на една сицилианска Калипсо?

Одисей from Багдад — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Одисей from Багдад», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

След това се започна концерт от чуденки. Чудеха се, че сме се опикали, че някои бяха срали в панталоните си, да помисли човек, че сега откриваха човешките жизнени нужди, да помисли човек, че те самите са им неподвластни, да помисли също, че нашите миризми са по-отблъскващи от техните. Под техните погледи имах чувството, че аз съм изобретил лайното, не че го имам, а че съм го сътворил, че съм отговорен, дори по-зле, че съм виновен за него!

Докато ни водеха към участъка, ни преведоха през душовете, което ни позволи да възвърнем приличния си вид. Като видях радостта им при нашето връщане, добих усещането, че ако аз съм измислил лайното, те пък току-що бяха измислили чистотата. Тази митническа барака определено бе място за среща на изобретатели!

— Сине, не ги кори, те са добри момчета и си гледат работата.

Тате ме чакаше в коридора, откъдето си вземахме вързопите.

— Видя ли поведението им, тате? Очакваха в камиона да видят плъхове — и видяха плъхове. Не изглеждат убедени, че сме хора.

— Страх ги е.

— Човек, който вече не притежава нищо, е страшен, така ли? Не, тате, те не се умиляват, не изпитват симпатия, не се поставят на моето място, гледат на мен като на по-низше същество. В техните очи принадлежа към друга раса. Аз съм незаконен емигрант, някой, който не трябва да е тук, човек, който няма разрешение да бъде тук. Всъщност, прави са, щом имам по-малко права от другите, наистина съм се превърнал в получовек, нали?

— Не се пали, Саад. Държат се по-добре, откакто дойдохте тук.

— Прав си. Те са мили. Мили като с животни.

— Хайде, стига!

— Тате, кои са варварите? Онези, които смятаме за по-низши от нас ли? Или онези, които се смятат за по-висши?

На другата сутрин в спалнята, където бяхме настанени, един надзирател остави, вероятно за нас, някаква италианска преса. След като прочетох заглавията, а после и статиите, в мен се отприщи палещ, спазматичен, задушаващ гняв.

Митничарите, а в унисон с тях и журналистите, се радваха, че са хванали нашия камион, и се хвалеха, че са спасили от принизяващо човека пътуване трийсетина мъже, натъпкани на по-малко от шест квадратни метра, седмина, от които непълнолетни под шестнайсет години. Съжаляваха, че са изпуснали трафиканта, но не съжаляваха по наш адрес, защото нашата съдба била уредена: като улични кучета ни готвеха за приюти — нещо като наказателен обор, някои от нас щели да бъдат върнати на техния господар — страната им, — ако успееха да ги идентифицират. Никой не разбираше, че за нас няма по-страшна катастрофа от това да се върнем в страната си, никой не разбираше, че ни лишават от спестяванията ни и тези на нашите семейства, не можеха да си представят, че пренасяме със себе си и надеждите на своите близки, не, те имаха чувството, че са изпълнили дълга си, а не че са провалили трийсет живота, трийсет семейства или двеста-триста души, които разчитаха на нас.

Ура! Палачите отваряха шампанско в шефския кабинет! Вчерашните герои се поздравяваха, че са работили добре!

Чувствах се по-унизително от всякога.

Няколко часа по-късно, когато дойдоха да ме разпитат, гневът ми още не бе минал.

Щом влязох в кабинета, веднага се провикнах на английски, дори без да погледна кой е моят събеседник:

— Искам да подам жалба!

— Моля?

— Подавам жалба срещу митничарите, които прекъснаха пътуването ми. Снощи ме лишиха от шофьор, откраднаха ми парите, унищожиха няколкомесечния ми труд и прахосаха тригодишните ми усилия да стигна дотук.

Мъжът в униформата ме погледна стъписан. Тревожни очи, розова и свита като цветна пъпка уста, бежов тен, той изглеждаше толкова млад, колкото позволяваше неговата длъжност. Пристегнат във военна куртка, с кожен колан, който подчертаваше тесните му хълбоци, той приличаше повече на юноша, предрешен като военен, отколкото на блестящ чиновник, какъвто вероятно беше. Изразяваше се със сериозен, овладян, богат и оцветен глас, който контрастираше с младежки източеното му тяло.

— Така ли? Доволен ли сте, че бяхте транспортирани по такъв унизителен начин, по-зле и от животни?

Говореше зъзкащия и пълен с ударения английски на италианците, английски на светски танцьор, английски, сякаш пристегнат с корсет, галещ задника и въртящ се при всяко изречение. Без да губя концентрация, продължих атаката:

— Не са ме напъхали насила в тази камионетка, аз я приех! Обаче ако този арест продължи дълго и пътуването ми бъде прекратено, ще се превърна в жертва!

Той избухна в смях.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Одисей from Багдад»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Одисей from Багдад» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Ерик-Еманюел Шмит - Сектата на егоистите
Ерик-Еманюел Шмит
Ерик-Еманюел Шмит - Оскар и розовата дама
Ерик-Еманюел Шмит
Ерик-Еманюел Шмит - Миларепа
Ерик-Еманюел Шмит
Ерик-Еманюел Шмит - Синът на Ной
Ерик-Еманюел Шмит
libcat.ru: книга без обложки
Джеймс Джойс
Ерик Лустбадер - Мико (Част ІІ)
Ерик Лустбадер
libcat.ru: книга без обложки
Вячеслав Алексеев
Агата Кристи - Среща в Багдад
Агата Кристи
Отзывы о книге «Одисей from Багдад»

Обсуждение, отзывы о книге «Одисей from Багдад» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x