Ерик-Еманюел Шмит - Одисей from Багдад

Здесь есть возможность читать онлайн «Ерик-Еманюел Шмит - Одисей from Багдад» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Год выпуска: 2010, ISBN: 2010, Издательство: Леге Артис, Жанр: Современная проза, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Одисей from Багдад: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Одисей from Багдад»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

"Казвам се Саад Саад, което на арабски означава Надежда Надежда, а на английски Тъжен Тъжен."
Саад иска да напусне Багдад и хаоса в него и да стигне до Европа, до свободата и бъдещето.
Но как да прекоси границите без нито един динар в джоба? Как, като Одисей, да се опълчи срещу бурите, да оцелее в крушенията, да избяга от тъговците на опиум, да пренебрегне песните на Сирените, превърнали се в рокаджиййки, да се измъкне от жестокостта на един надзирател-циклоп или да изтръгне от любовната магия на една сицилианска Калипсо?

Одисей from Багдад — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Одисей from Багдад», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

— Спри, синко, ще повърна. Честта на бандитите! Изпълнени обещания! Романтика на престъплението! Имай милост, спри! Тези мръсници се възползват от твоето нещастие, за да си пълнят джобовете, а ти искаш да им ръкопляскам?

Той изкриви лице и ме заоглежда.

— Ще издържиш ли, синко?

— Да.

— Сигурно ли е?

— Да.

— Защото се грижиш за краката си, но погледна ли си ръцете? Изпорязани, охлузени. Ръцете ти са с двайсет години по-стари от теб. Вече нямаш ръце като моите. Спомняш ли си ръцете ми, синко?

— Бяха много красиви, тате.

— Трябва да си призная, че не съм ги съсипвал: обръщах страници, галех майка ти, милвах дъщерите си…

— Шамаросваше сина си.

— О, само един път.

— Два. Но си го търсех…

— Ако знаеше колко те обичах, синко, и как те шамаросвах, само от любов.

Продължението показа, че сме прави, аз, защото все пак заминах, а баща ми, защото поискаха шест седмици работа повече, за да си платя превоза.

В крайна сметка ми посочиха двама трафиканти, които на следващата събота подхващаха дългия път към Северно море.

Тази сутрин се явих в задния двор на завода за бисквити в южните предградия на Неапол. Трима работници, които познавах, защото заедно бяхме рязали километри кабели, един турчин, един афганец и един албанец, вече чакаха на мястото на срещата. Кимнахме си леко. Пристигнаха и други, непознати, повечето негри, накичени с фалшиви луксозни часовници, символ на благоденствието, което скоро щеше да стане и тяхно, всеки носеше вързоп или сак, защото според инструкциите нямахме право на куфар. Макар всички да влачехме изморени тела и чертите ни да бяха изопнати, макар никой да не говореше, всички имахме една и съща радостна искра в очите и споделяхме чувството на освобождаване. Някои пушеха и се усмихваха на небето, други си тананикаха, двама много млади негри пляскаха с ръце. Щом се показа първата камионетка, установих, че сме повече от трийсет.

Трима мафиоти слязоха от нея и ни помолиха да влезем в сградата и да отидем до тоалетна, необходима предпазна мярка, за да не спираме пътуването — уточнявам, че вече ни бяха предупредили да не ядем много предната вечер, за да си изпразним червата. Ние търпеливо се подчинихме.

След това ни събраха отново и ни помолиха да се качим.

— Къде е втората камионетка? — възмути се албанецът, който се оправяше на италиански.

— Всички отзад. Който не е доволен, може да се върне в бърлогата си.

Чу се ропот, но никой от нас не пожела да протестира повече. За какво? Ако в началото бягахме от страните си, сега бягахме и от това, от състоянието на нелегални, от робството, от хватката на мафията, от отношението, което ни принизяваше до животни. Всички се покатериха. По-добре за последен път да се държим като животни, за да можем да избягаме от стадото…

Натъпкахме се. При всички случаи нямаше друго решение: или да се натъпчем хоризонтално, сигурни, че долните ще бъдат задушени, или да се наблъскаме с лакти в ребрата на другия и раменете на този в лопатките на онзи. За щастие, всеки, от уважение към себе си и към спътниците си, се бе излъскал за пътя, дрехите не миришеха на пот или мазно, кожите не миришеха нито на мръсотия, нито на урина, само някои от тях лъхаха на кухня с много подправки и чесън. Нищо нетърпимо.

Мислех, че сънувам кошмар, когато мафиотите докараха палета с два кубически метра кутии, които започнаха да тъпчат отзад.

И без това нямаше място за нас.

Всеки започна да мрънка на собствения си език. Назряваше бунт.

Шофьорът веднага хвана първите двама бежанци и ги залепи грубо на земята.

— Не ви ли харесва? Значи оставате тук.

Бунтът ни секна като прерязан.

Двамата изхвърлени се изправиха, измънкаха, че съжаляват за думите си и понечиха да се качат.

Но мафиотите ги спряха и продължиха да товарят кутиите с бисквити, които като тухлена стена трябваше да ни предпазват от полицейски проверки.

Когато двамата негри разбраха, че ще бъдат изключени от пътуването, започнаха да крещят, да умоляват, да плачат, единият си събу гуменките и извади от подметката още банкноти.

Мафиотите останаха непреклонни.

Ние страхливо мълчахме. Разбрахме, че изключването на двамата негри бе цената, на която купуваха нашето покорство. Смачкани едни върху други в камионетката, ние се чувствахме облагодетелствани.

— По никакъв повод не издавайте и най-слабия шум, не ме викайте, не блъскайте по ламарината, решавайте си проблемите дискретно — изрева шофьорът. — Рискувам живота си, колкото и вашия. Даже повече. Ако нещо се обърка, вие си губите парите и се връщате у дома, а аз — в затвора! Тъй че затваряйте си устата докрай. Ако спазвате нарежданията, всичко ще мине добре. Които са разбрали, да преведат на другите, във ваш интерес е да бъдете солидарни. И тъй, ни жест, ни дума. И пикайте в бутилките с вода, щом ги изпразните. Не искам да ви забелязвам повече, отколкото бисквитите си. Ясно?

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Одисей from Багдад»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Одисей from Багдад» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Ерик-Еманюел Шмит - Сектата на егоистите
Ерик-Еманюел Шмит
Ерик-Еманюел Шмит - Оскар и розовата дама
Ерик-Еманюел Шмит
Ерик-Еманюел Шмит - Миларепа
Ерик-Еманюел Шмит
Ерик-Еманюел Шмит - Синът на Ной
Ерик-Еманюел Шмит
libcat.ru: книга без обложки
Джеймс Джойс
Ерик Лустбадер - Мико (Част ІІ)
Ерик Лустбадер
libcat.ru: книга без обложки
Вячеслав Алексеев
Агата Кристи - Среща в Багдад
Агата Кристи
Отзывы о книге «Одисей from Багдад»

Обсуждение, отзывы о книге «Одисей from Багдад» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x