Ерик-Еманюел Шмит - Одисей from Багдад

Здесь есть возможность читать онлайн «Ерик-Еманюел Шмит - Одисей from Багдад» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Год выпуска: 2010, ISBN: 2010, Издательство: Леге Артис, Жанр: Современная проза, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Одисей from Багдад: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Одисей from Багдад»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

"Казвам се Саад Саад, което на арабски означава Надежда Надежда, а на английски Тъжен Тъжен."
Саад иска да напусне Багдад и хаоса в него и да стигне до Европа, до свободата и бъдещето.
Но как да прекоси границите без нито един динар в джоба? Как, като Одисей, да се опълчи срещу бурите, да оцелее в крушенията, да избяга от тъговците на опиум, да пренебрегне песните на Сирените, превърнали се в рокаджиййки, да се измъкне от жестокостта на един надзирател-циклоп или да изтръгне от любовната магия на една сицилианска Калипсо?

Одисей from Багдад — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Одисей from Багдад», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Сирените не бяха илюстрация на дребната легенда и нямаха нищо общо с жените риби, никаква прилика с гологръдите красавици с трепкащи очи, чиито дъги коси закриват пъргава задница, завършваща с люспеста опашка, фатални същества, които, както изглежда, давели моряците, след като ги прелъстели. Но, „Сирените“ напомняха не толкова някогашните сирени, колкото днешните, електрическите аларми и пищящите йерихонови тръби, които се включват при пожар или нахлуване на крадец.

Който е присъствал на концерт на „Сирените“, знае, че те оправдаваха името си най-вече със своята пронизителност. Дънеха звука до дупка, култивираха грозното, деряха се в микрофона, за да направят неразличима всяка дума, развинтваха инструментите с металическия звук до непоносима деформация, на сцената се отдаваха на истерично мятане, по време на което, облечени в костюми от стари консервни кутии, предпочитаха да блъскат китарите си, вместо да свирят на тях, да крещят, вместо да пеят, да се гърчат непристойно, вместо да танцуват. Сатанински, скокливи, саркастични, сардонични, те не си даваха почивка и като армейски танкове властваха, като тъпчеха публиката. А тя имаше само два изхода от зрелището, адресирано не до ушите й, които продънваше, а до нейната издръжливост: да избяга, или да капитулира. И тогава спасението се състоеше в това да изпадне в транс.

Вечерта, когато започнах да работя с тях за последния им концерт в Кайро, след няколко припадъка в първите десет минути и извеждането на петима стъпкани юноши, шоуто премина към ритъма на нажежаването. Когато побеснелите „Сирени“ оскърбиха зрителите, като ги нарекоха лайна, те, укротени, заскандираха песни, които знаеха наизуст. Намирах това участие и възхитително, и неразбираемо: как успяваха да разпознаят мелодията сред трясъците? Дали изобщо разпознаваха думите зад дрезгавото мяучене? Откривах мистерията на феновете, тези същества, надарени със сили, от които обикновените смъртни бяха лишени, единствените индивиди, способни да открият уредба, която да не гръмне, докато свири запис на „Сирените“, единствените умове, способни да запаметят несвързан текст, единствените клиенти, които плащат цяло състояние за билетите си, за да не гледат, тъй като се поклащат със затворени очи под естрадата, и да не чуват, защото силата на звука пука тъпанчетата. Всъщност как ли успяваха да се навеждат, да пляскат с ръце и да ги вдигат към небето, когато бяха наблъскани, натъпкани като зрънца лепкав ориз? И какво удоволствие им доставяше да си дерат гласовете заедно? Все едно да пееш под бомбите…

Шоуто заслужаваше парадоксалната оценка: съвършен хаос! Нетърпимо от началото до края, без пропуски в лошия вкус, невероятно единство: нищичко красиво нито за зрението, нито за слуха, нито пък за обонянието, защото много скоро и певиците, и публиката започнаха да пръскат миризма на шуртяща пот. Накрая публиката извика „Сирените“ на бис, изпрати ги с овации и нестихващи аплодисменти, защото е вярно, че както природата се ужасява от празнотата, така публиката се ужасява от тишината!

Тази вечер си вършех работата: да преча на феновете да се качват на сцената. За тази цел стоях до огромни сандъци, несъмнено най-силните и най-мощни тонколони в целия шоу бизнес на планетата, и въпреки восъка в ушите и каската на главата, в края на концерта бях замаян и сякаш пиян.

Сърцето ми, чието туптене ритъмът на ударните бе ускорил, бе изпратило кръвта ниско под корема и въпреки волята ми, събуждаше у мен желание да правя любов.

Когато зрителите се разпръснаха, тишината нарасна, разду се и стана толкова оглушителна, колкото и шумът.

Със залитане стигнах до Буб в другия край на сцената, той бе получил същата задача като мен, да пази сигурността. Обикновено шоколадов, сега тенът му биеше на маслиненозелено и той се друсаше от крак на крак с ръка, напъхана в джоба на анцуга, като дете, което иска да пишка. Докато го питах как е, се усетих, че не чувам гласа си, а той, изненадан, ми отговори, като мърдаше дебелите си устни, от които не излизаше нито звук.

И двамата бяхме оглушали.

Ето защо продуцентът на „Сирените“ бе принуден всяка вечер да наема нелегални емигранти: службата унищожаваше служителя. Никой вече не искаше да изгуби сетиво за няколко долара, и той знаеше, че само работник без редовни документи, на когото плаща на черно, ще приеме тази работа и след това няма да го съди.

В съблекалните на стадиона Буб откри черна дъска и тебешир, щастлива находка, която ни позволи да си общуваме.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Одисей from Багдад»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Одисей from Багдад» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Ерик-Еманюел Шмит - Сектата на егоистите
Ерик-Еманюел Шмит
Ерик-Еманюел Шмит - Оскар и розовата дама
Ерик-Еманюел Шмит
Ерик-Еманюел Шмит - Миларепа
Ерик-Еманюел Шмит
Ерик-Еманюел Шмит - Синът на Ной
Ерик-Еманюел Шмит
libcat.ru: книга без обложки
Джеймс Джойс
Ерик Лустбадер - Мико (Част ІІ)
Ерик Лустбадер
libcat.ru: книга без обложки
Вячеслав Алексеев
Агата Кристи - Среща в Багдад
Агата Кристи
Отзывы о книге «Одисей from Багдад»

Обсуждение, отзывы о книге «Одисей from Багдад» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x