Ерик-Еманюел Шмит - Одисей from Багдад

Завърших разказа си с убийството на баща ми и на зетьовете ми, и не без затруднение, тъй като сълзите смъдяха на очите и на гласа ми, агонията на малката Салма.

Тя се съсредоточи, описа последната случка с няколко изречения и след това ме погледна, готова да приеме продължението. Мълчанието ми й подсказа, че историята е свършила.

Тя си прочисти гърлото, потърси вдъхновение в тавана — което не откри, — отново си прочисти гърлото и се втренчи в мен.

Тъй като не бързаше да заговори, аз възкликнах:

— Лекар ли сте?

— Не, защо? Имате нужда от лекарски преглед ли?

— Ами…

— Кажете! Мога да го уредя.

— Благодаря, нямам нужда. Исках само да знам… — Моля?

— Странно е. Защо на табелката ви пиша „Доктор Цирцея“, щом не сте лекар?

Тя се усмихна, успокоена.

— Аз съм доктор по социология. В университета защитих един труд, дълго изследване, повече от триста страници, което ми позволи да нося тази титла.

Раменете ми хлътнаха в тялото и се сгърбих на стола, толкова ме беше срам от себе си. Как аз, студентът по право, можах да проявя подобна наивност? Нелепостта подсили тревогата ми. Успокой се, Саад, и си събери акъла!

— Къде беше това?

— В Щатите, университета Колумбия.

— Но вие не сте американка?

— Мисля, че сме тук не за да си говорим за мен.

Млъкнах. Отново почувствах, че греша.

След една въздишка тя направи отегчено движение, размишлява известно време и ме погледна.

— Господин Саад Саад, искате да получите статут на политически бежанец, така ли?

— Трябваше да го поискате по времето на Саддам Хюсейн.

— Извинете, но по онова време бях малко млад и не се бях решил да избягам от страната си.

Тя поклати глава и изрече сухо:

— Жалко.

— Какво? Няма да дадете ход на досието ми ли?

— Напротив.

— Както си е?

— Както си е. Но знам какъв отговор ще ви дадат: отрицателен.

— Моля?

— Господин Саад Саад, предпочитам да бъда откровена с вас: вероятно няма да получите статут на бежанец.

— Защо?

— Защото Ирак бе освободен от Съединените американски щати. Защото днес Ирак е свободна страна. Защото Ирак върви към демокрация. Следователно вече няма проблем.

Останах като гръмнат. Ненужно бе да говорим повече, сега разбрах първоначалната си интуиция: доктор Цирцея не желаеше да чуе какво й казвам! Бе го записала отгоре-отгоре, набързо и със съжаление и онези, които щяха да проучат доклада й, щяха да го направят по същия начин, щяха да четат отгоре-отгоре, набързо и със съжаление. Също като нея щяха много да харесат началото и да намразят края. В техните очи западняците бяха освободили Ирак от владичеството на неговия диктатор, те осъждаха последвалото безредие, не се смятаха отговорни за него и дори смятаха, че си е наша грешка, грешка на иракчаните, защото не знаем как да използваме свободата, която ни бяха подарили на нас, арабите, крайните, диваците, разделените, по-виновните от тях. Как не бях помислил за това по-рано?

За да не гръмна от яд, се заех да оглеждам левия си глезен и да мисля за баща си.

— Какви шансове имам?

— Почти никакви. Едно на десет хиляди.

— Искам го! И едно на милион да беше, щях да го искам.

— Разберете добре, господин Саад, че в административен смисъл процедурата е в ход, но предусещам отговора и искам да ви спестя още разочарования във вече белязания ви от нещастието живот, предупреждавам ви от човечност.

— От човечност ли? Много мило, че го казвате…

— Приемате го зле, но не се подигравам с вас, господин Саад, и не искам да губите нито времето си, нито скъпоценната си младост. Вече много сте страдали.

— Много мило. Какъв е вашият съвет?

— Върнете се у дома. Тръгнете си за Ирак.

— Да се върна в Ирак ли? За какво? За да чакам американците и англичаните да го напуснат, а след това да се надявам нов диктатор да завладее страната в името на народа и да постави бронзовия си образ на всеки булевард и да избива политическите си опоненти ли? Трябва да упорствам, така ли? Трябва да присъствам на още няколко кланета, така ли? Трябва да имам търпение, докато несправедливостта отново стане очебийна? Трябва някой военен да успее да направи преврат, така ли? Или някой ислямски фундаменталист да застане в основата на властта? По ваше мнение колко години ще трябват? Колко време ще трябва, за да може някой мръсник да възроди всичко това? Пет години, десет години, петнайсет години? Дайте ми приблизителен срок, за да мога да програмирам следващата си среща тук!