Ерик-Еманюел Шмит - Одисей from Багдад

— Саад, синко, кръв от кръвта ми, плът от плътта ми, капки пот от звездите, много добре знаеш кои са лотосоядите, защото много пъти съм ти чел тази история в твоето детство. Тя толкова много ти харесваше, че всеки път я искаше жадно.

— Аз ли?

— „На втория ден Одисей и приятелите му стигнаха до страна на хора, наричани лотосояди, защото се хранеха с цветя. Тези хора разкъсват лотосите за храна.“

— А, да, „Одисея“.

— „Одисея“, синко, първият разказ за пътешествия, който бележи цялото човечество. Пътешествие, описано от един слепец, Омир, което доказва, че по-добре се описва с въображението, нежели с очите. А всъщност, който опиташе от сладкия като мед плод, не искаше нито да се завърне у дома, нито да изпраща хабер, и упорстваше да стои там, сред лотосоядите, да се храни с лотоси и да тъне в забрава за връщането си.

— Лотосът те кара да забравиш завръщането… Мислиш ли, че наркотикът винаги те кара да забравиш целта?

— Понякога постига повече, синко: помага да забравиш, че нямаш цел.

Размишлявах в продължение на няколко километра.

— Това не е за мен — заключих — нито лотосът, нито опиумът, нито кокаинът, нито друга някоя субстанция.

— Доволен съм, че го казваш.

В това време Хатим и Хабиб изстенаха.

— Спри, синко, те се осират един друг.

Спрях и отворих задната врата. Двамата се изсулиха извън колата и запълзяха към канавката. Докато се облекчаваха шумно, баща ми вдигна очи към небето.

— Признавам, че това е едно от редките предимства на положението в отвъдното: когато си мъртъв, червата ти са спокойни.

Върнаха се към колата и поискаха да пушат.

— Нямаме време!

— Саад, ако ни се репчиш, няма да ти кажем откъде е по-кратко и къде трябва да заобиколиш. Никога няма да видиш Кайро.

— Никога, man , никога…

— Добре де, пушете…

С ловкостта на наркомани в абстиненция, те натъпкаха лулите и запафкаха.

— Ох, man , ох!

— Мда…

— Мда, man , да…

— Мда!

Баща ми раздразнено сви рамене, обърна им гръб и се вглъби в пейзажа, в пясъка и скалите.

— Жалък диалог! Цялото им красноречие се състои в „мда“ и „ man “, едносрични и звукоподражателни, които повтарят, както маймуната клати кокосово дърво. О, какви тъжни времена… Хубавичко ги погледни и ги послушай, синко, да се отвратиш от тях. Човек забелязва деградацията у другите, не и у себе си, и тя е грозна само по нечие друго лице. Ако човек пробваше наркотика върху ближните си, никога нямаше да посегне към него.

Цяла седмица пътуването продължи по този начин, в хаотичен ритъм с куп доброволни „трябва да пушим, man , да пушим“ и принудителни спирания — Хабиб и Хатим шуртяха през всичките си отвърстия.

Примерният ми баща бе очарован от разстройството и повръщането.

— Това е изключително, синко, изключително, цялата тази способност на тялото да се освобождава от онова, което му пречи. За съжаление е, че тия двамата не могат да кензат и през ушите, поне щяха да се пречистят от мухлясалите си мисли.

— Тате, за да им се изпразни главата, би трябвало поне да имат мозък!

— Прав си синко. Бог е велик: оставя въздух между ушите на онези, които не чуват.

Въпреки състоянието им — трудно им бе да се ориентират в часовете и дните, понякога им бе трудно да се поддържат чисти, а бръщолевенето им ставаше все по-неясно — Хабиб и Хатим все пак успяваха да ми покажат пътя, от време на време се събуждаха, един вид жизнен рефлекс да преговарят за своето удоволствие, за да могат отново да изпаднат в хипнотичен екстаз. Благодарение на тяхното хитруване и на неуморното ми шофиране, излязохме от Ирак безпроблемно, минахме в Саудитска Арабия, където след няколко дни пустиня, а след това планини, най-сетне стигнахме до брега на Червено море, недалеч от залива Акаба.

— Даваш ли си сметка, синко? Червено море! Не мислех, че ще дойда тук приживе!

— Всъщност, прав си бил!

Баща ми дълго се смя, с дълбок, чужд на искрата, която го бе предизвикала смях, един от онези безкрайни пристъпи на смях, които целят единствено да придадат звук и плът на щастието.

— Полюбувай се, Саад: един приятел ме бе предупредил, че когато човек гледа вълните на Червено море, ги вижда по-сини от другите води, наситено, чисто, първично, безкомпромисно сини.

— Прав си. На какво ли се дължи?

— Не е резултат от реалността, а следствие от думите. „Син като портокал“, намекваше Елюар, един френски писател, защото портокалът е пълната противоположност на синьото, червено, изплакнато с жълто. Синьото на Червено море изглежда още по-синьо, защото го наричаме червено. Няма нищо общо с химията на вълните или на светлината, а с поетичната химия.