Сесили Зигесар - Новачката

— Донесъл съм цял картон цигари — наперено каза Хийт, докато разкопчаваше черния си средноголям сак „Туми“ и показа на Брендън края на кутията „Кемъл“ без филтър.

Бяха в лобито на „Ричардс“, в очакване на разпределението на стаите. То беше най-нормално общо помещение — място за срещи, където момчетата гледаха „Спортен център“, поделяха си пици с кренвирши от „Ратоли“ и флиртуваха с хубавите момичета по време на часовете за посещение — и все пак носеше специфична английска, кралска атмосфера. Бежовите гипсови тавани се извисяваха почти пет метра нагоре, пресечени от тъмни дървени греди; износени удобни кресла от кожа бяха разпръснати навсякъде. Стар кабинетен телевизор с три постоянни станции и от време на време със спортния канал „ESPN“ светеше в ъгъла. На земята лежеше огромен ориенталски килим с орнаменти, чиито безотговорно прогорени дупки от цигари му придаваха още по-исторически и архаичен вид.

— Ще ти стигнат за седмица — иронично подхвърли Брендън и отметна късата си, чуплива златисто-кафява коса назад, без това да промени общия й безпорядък.

Хийт пушеше като комин дори и пред общежитията, въпреки че пушенето беше забранено в целия кампус, но отговорниците за реда постоянно гледаха встрани. Правеха го може би заради необичайно впечатляващия външен вид на Хийт — висок, атлетичен, със зелени очи, изпъстрени със златни точици, с изпъкнали скули и разбъркана тъмноруса коса — но от проблеми далеч по-вероятно го пазеше семейството му. Бащата на Хийт беше дарил на Академията четири милиона и половина долара за изграждането на вътрешен закрит басейн с олимпийски размери и още един милион за триетажна пристройка към обновената ботаническа градина, така че Хийт преспокойно можеше да прави, каквото си поиска, без това да доведе дори до предупреждение.

— Носиш ли си смехотворния женски крем и тази година? — закачи го Хийт.

— Това е овлажнител — поясни засегнато Брендън.

— Това е овлажнител — изимитира го Хийт с преправен тънък глас.

И какво, ако Брендън се грижеше за кожата си? И ако харесваше хубавите дрехи и обувки, и ако предпочиташе чупливата си коса добре подредена? Той беше доста чувствителен по отношение на височината си — едва метър и седемдесет — и освен това бръснеше гърдите си, понеже мразеше тънките малки косми, които растяха във вдлъбнатата му гръдна кост. Останалите му приятели, не толкова чисти и придирчиви към външния си вид, го подиграваха безкрай. Но какво от това?

— Според теб кого ще пратят в нашата стая? — попита Хийт.

— Не знам. Може би Райън. Освен ако отново не му дадат самостоятелна.

Бащата на Райън Рейнълдс беше изобретил меките контактни лещи и открито използваше своето благосъстояние, за да осигури предимство на сина си. Много родители подкупваха „Уейвърли“ в името на децата си, но в повечето случаи това оставаше в тайна.

— Може да ни настанят с Уолш — изкикоти се Хийт.

— Неее, това не може да бъде допуснато дори и от служителите в администрацията — отвърна Брендън. Само произнасянето на това име — Уолш, от Изи Уолш — караше кръвта му да кипи.

— Е, как е Наташа? — Хийт произнесе името й с лош руски акцент.

Брендън въздъхна. Миналия април, след като Изи открадна тогавашното му гадже Кели Върнън, беше започнал да излиза с Наташа Ууд, от академията „Милбрук“.

— Скъсахме преди две седмици.

— По дяволите. Изневери ли й?

— Не.

— Е, какво тогава?

Брендън сви рамене. Скъсаха, защото той все още мислеше за Кели. Двамата с Наташа се въргаляха по централния плаж в Кейп Код и Брендън, без да иска, обърка името й, като я нарече Кели. Упс. Наташа се качи на дървената вишка на спасителите и отказа да слезе, докато Брендън не изчезне. Завинаги.

— Чие е това? — Хийт погледна през стаята и качи краката си върху кафявото кадифено канапе.

Цял куп яркорозови платнени чанти „Л.Л.Бийн“ си стояха там, без да имат прилежащ собственик все още.

— Не знам — Брендън сви рамене. Погледна един от етикетите — Дженифър Хъмфри.

— Ще има момче на име Дженифър Хъмфри в това общежитие? Луда работа.

— Не. Аз съм Дженифър.

Дребничко къдрокосо момиче в сладка светлопурпурна поличка, менте на „Марк Джейкъбс“, стоеше на вратата на фоайето. Брендън знаеше, че полата е менте, защото беше направил добър удар с една такава като подарък за Наташа през лятото. Тази Дженифър имаше малко вирнато носле и розови бузи, и носеше малки розови обувки с тънко токче, изрязани отпред така, че върховете на пръстите й надничаха.