Сесили Зигесар: Защото го заслужавам

Забележка: Всички имена на места, хора и случки са променени или абревирани, с цел да се опазят невинните, тоест мен.

Февруари е като момичето на онзи купон, който направих миналата седмица, когато нашите бяха на „втори меден месец“ в Кабо (да, знам — тъжно е). Помните ли — момичето, което повръща навсякъде по испанския мраморен под в банята за гости и после не искаше да си тръгва? Наложи се да изхвърлим в асансьора чантата „Диор“ и коженото палто „Оскар де ла Рента“, за да разбере намека. Ню Йорк, за разлика от повечето места по света, не изпада във февруарска депресия и не се превръща в сива, студена и мрачна пустош. Не и моят Ню Йорк. Тук на Горен Ийст Сайд всички ние знаем как се лекува скуката: една сексапилна рокля на Джедедая Ейнджъл за луди купони, чифт лъскави обувки „Маноло“, новото „Готова ли си, или не?“ червено червило, което можеш да намериш само в „Бендел“, хубава бразилска маска и дебел слой авто бронз на „Есте Лаудер“, в случай че тенът ви на „Свети Бартц“ от коледната ваканция е съвсем избледнял. Повечето от нас вече карат втори семестър — най-накрая. Молбите ни за колеж са подадени и програмата ни е олекотена всеки ден с двойно повече свободно време, през което можем да хванем Седмичното модно дефиле или да се съберем в някой мезонет — да пием от малки кутийки, да пушим и да си избираме дрехи за вечерния купон — какво като имаме домашни.

Другото хубаво на февруари е моят любим празник, който трябва да бъде и Национален празник — Денят на свети Валентин. Ако вече си имате гадже, значи сте късметлии. Ако нямате — сега е моментът да предприемете мерки за този сладур, по който цяла зима ви течаха лигите. Кой знае? Може да откриете истинската любов, или поне истинската страст, и скоро всеки ден ще бъде като Денят на влюбените. Да правите това или просто да си седите вкъщи — да изпращате тъжни, анонимни послания на хората, да ядете шоколадови бонбони с форма на сърца, докато вече не може да влезете в любимите ви дънки „Севън“. От вас зависи…

Наблюдения

С и А се държат за ръце и се шляят по Пето авеню към бара на хотел „Комптън“, където може да ги видите почти всеки петък вечер да поглъщат „Ред Бул“ и коктейли със скъпо френско шампанско — да се хилят един на друг със замайващата увереност, че те без съмнение са най-готината двойка в залата. Б отказва да влезе във „Вероник“ — магазин за бъдещи майки на „Медисън“ — с нейната щастливо бременна майка. Д и В носят еднакви черни поли и краката им са преплетени, докато гледат този откачен, депресиращ филм на Кен Могул в „Анжелика“. Две патологични, артистични, странни бобени зърна в шушулка — толкова невероятно подходящи един за друг, че ти се иска да им извикаш: „Хей. Какво чакахте толкова време?!“. Дж пътува в обиколния автобус на Деветдесет и шеста улица, задълбочена в рекламно табло за хирургично намаляване на гърдите. Аз определено бих се оперирала, ако имах нейните двойно-D чашки… ммм… имам предвид обувки. Винаги обожаваният Н играе дрогиран хокей на лед със своите приятели в „Скай Ринк“. Изглежда не му пречи, че е без гадже. Не че има някакви проблеми да си намери ново…

И накрая: Кой е приет първи?

Тази седмица неприятно малка група от нас ще разбере дали сме приети първи в най-добрите колежи в страната. Това е. Няма вече време нашите родители да построят ново крило на библиотеката. Няма време да подкупим някой уважаван дипломант, за да ни препоръча на декана. Няма време да участваме в друга училищна пиеса. Пликовете вече са в пощенската кутия.

Бих искала един момент, за да отбележа, че решението е напълно произволно, защото принципно ние всички сме перфектни образци — прекрасни, интелигентни, с добри обноски и маниери, с влиятелни родители и безупречни досиета (с изключение на случайните фалове като това да те изритат от Училищния съвет или да се явиш на SAT осем пъти).

Бих искала също да дам някой и друг съвет на онези от нас, които ще влязат първи: опитайте се да не говорите много за това, окей? Останалите имаме да чакаме още няколко месеца и ако искате да излизате с нас. По-добре не споменавайте в наше присъствие думите „добри университети“. Майките и бащите ни правят това достатъчно, благодарим много. Не че това е деликатна тема или нещо такова.