Сесили Зигесар - Защото го заслужавам

Секс по време на голямото междучасие — най-новата придобивка за пролетната автобиография.

— Окей — съгласи се Дан. — Нека го направим.

Забележка: Всички имена наместо, хора и случки са променени или абревирани, с цел да се опазят невинните, тоест мен.

Ранно отхвърляне

И така, чух, че тази година елитните университети са се разбрали да бъдат недостъпни и тайнствени. Никой няма да бъде приет рано. Може би е просто фалшив слух. Но ако не си приет рано, гледай на това така: може би си бил прекалено перфектен за тях. А и просто помисли колко ще е забавно всички ние да се окажем в същото местно училище!

Хирургично увеличаване или не, това е въпросът

Идеята за хирургична промяна на тялото по какъвто и да е начин винаги ме е ужасявала, не защото не мисля, че Доли Партън изглежда добре. Тя не изглежда на нито един ден повече от четиридесет, а би трябвало да е на двеста години. Бих се притеснявала, ако лекарите направят грешка и спуснат изцяло бюста или забравят някоя ноздра и т.н. Разбира се, аз съм истинско момиче, като всички момичета, и знам колко е важно да се харесвам. Все пак, опитвам се да мисля за това така: „Знаете, когато видите някое страхотно момче на улицата и кажете на приятелката си «Погледни го!» и вашата приятелка прави кисела физиономия, в смисъл «Колко е грозен !».“ Всички ние имаме толкова различен вкус, че някой може да те погледне и да си помисли, хм хм прее-лест , независимо какво мислиш самата ти за себе си. Просто трябва да се научиш да се виждаш с техните очи.

Вашите писма

В: Скъпа Интригантке,

Чух, че са те приели рано в „Брин Моур“ и си се шашнала, защото ти харесва да ходиш на училище с други момичета и си тази огромна волейболна лесбизвезда.

Дорф

О: Здравей, Дорф.

Какво е това име, Дорф? Отказвам да сляза на твоето ниво и слабо развитото ти чувство за хумор или да ти казвам къде съм подала документи, но по случайност и майка ми, и сестра ми са учили в „Брин Моур“ и познай какво? И двете са страхотни .

Интригантката

Трябва да тичам към вкъщи и да проверя пощата за някое важно изглеждащо и с официални размери писмо, от което зависи моето близко бъдеще. Пожелайте ми успех!

Знаете, че ме обичате,

Интригантката

Когато последният час по френски език най-накрая завърши, Нейт Арчибалд каза забързано „à demain“ на своите съученици от училището „Сейнт Джуд“ и се устреми по „Медисън авеню“ към пицарията на ъгъла на 86-та улица, работното място на неговия дилър на марихуана, Мичел. За късмет на Нейт, „Сейнт Джуд“ бе най-старото училище за момчета в Манхатън и бе запазило традицията си училищният ден да свършва в два часа следобед, както за долните, така и за по-високите курсове, въпреки че повечето други училища приключваха в четири. Аргументът на училището беше, че по този начин учениците имат повече свободно време за спорт и за огромното количество домашна работа, с което си отиваха вкъщи всеки ден. Освен това имаха достатъчно време да се събират на групи и да се напушват преди, по време и след като са спортували и приключили с домашните.

Последния път, когато Нейт беше видял Мичел, екстравагантен дилър, собственик на шапка „Кангол“, последният бе казал, че съвсем скоро ще се мести обратно вкъщи в Амстердам. Днес беше последният шанс на Нейт да се сдобие с най-голямото количество сладка марихуана от Перу, с която Мичел можеше да го снабди. Блеър винаги мърмореше за това, че Нейт пуши, когато са заедно, хленчеше колко е скучно да наблюдава втренчения му в персийския килим поглед в спалнята в продължение на десет минути, когато можеха да се забавляват заедно или да идат някъде на купон. Нейт твърдеше непрестанно, че пуши само за удоволствие, както яденето на шоколад — нещо, което може да зареже по всяко време. И само и само да й докаже — не че вече трябваше да доказва нещо на Блеър — щеше да ги откаже напълно, след като изпуши и последния лист марихуана от огромното количество, което ще купи днес. С повече внимание, можеше да му стигне за цели осем седмици. Дотогава не искаше дори да помисля за отказване.

— Две нормални парчета — каза Нейт на високия и слаб, оплешивяващ пицар със светлочервена тениска Добре дошли в Лосървил . Той опря лакти на плота и отмести настрани пластмасовите бурканчета с чеснова сол, червен пипер и риган. — Къде е Мичел?