Сесили Зигесар: Защото го заслужавам

Нейт седна отново на зелената дървена пейка и заби поглед във варовика на луксозните жилищни сгради на Пето авеню. Вдясно от него можеше да види ъгъла на кооперацията на Блеър на 72-ра улица. Високо, на последния етаж, сивата котка на Блеър, Кити Минки, сигурно се беше опънала върху розовата кувертюра на леглото на стопанката си, нетърпелива да се прибере вкъщи и да я почеше под брадичката с коралово розовите си нокти. Импулсивно, Нейт започна да избира мобилния й телефон. Позвъня шест пъти, преди тя да го вдигне.

— Ало? — отговори Блеър с метален глас.

Тя беше в новия салон на Гарън на Източна 57-ма улица, декориран като турски харем. От тавана висяха прозрачни розови и жълти воали, а в салона бяха нахвърляни огромни розови и жълти бродирани възглавнички, където клиентите да се отпуснат и да опитат турско кафе, докато чакат реда си. Пред всеки фризьорски стол имаше огромно огледало с позлатена рамка. Джани, новият фризьор на Блеър, тъкмо беше разресал току-що измитата й, намазана с балсам коса. Притиснала мобилния телефон във влажното си ухо, Блеър се взираше в отражението си. Това бе критичният момент: Щеше ли да се осмели да се подстриже?

— Хей. Аз съм, Нейт — тя чу стария познат глас в ухото си.

Блеър беше прекалено шокирана, за да отговори. Не бяха разговаряли от навечерието на Нова година и дори тогава разговорът завърши зле. Какво правеше Нейт, като й се обажда сега ?

— Нейт? — Блеър отговори полунетърпеливо, полулюбопитно. — Много ли е важно, защото в интерес на истината не мога да говоря. Хващаш ме в много неподходящ момент.

— Нее, не е важно — отговори Нейт, мъчейки се да измисли някое смислено обяснение защо изобщо й се обажда. — Хрумна ми, че може да те интересува, че реших да го зарежа. Знаеш — да не пуша вече трева — той изрита купчина замръзнали боклуци. Дори не беше сигурен, че това е истина. Наистина ли зарязваше тревата?_ Завинаги_?

Блеър стискаше телефона и мълчеше объркано от другата страна на линията. Нейт винаги беше странен — особено като беше напушен, но никога толкова странен. Джани потропа нетърпеливо по стола й с гребена от костенуркова черупка.

— Супер, това е добре за теб — каза най-накрая. — Виж, трябва да те оставям, става ли?

Блеър звучеше заета, а Нейт дори не знаеше защо изобщо й се обади.

— Доскоро — промърмори той и мушна телефона обратно в джоба на палтото си.

— Чао — Блеър метна сребристорозовата „Нокия“ в червената си раница и изпъна рамене на кожения въртящ стол.

— Готова съм — каза на Джани, като се опитваше да звучи уверено. — Само запомни, искам я къса, но женствена .

Малки бръчици от смях се появиха по загорялото лице на Джани, с нарочно пусната няколкодневна брада. Той премигна с тъмните си кафяви очи с дълги мигли. „Точно кат Катерина Хепбърн. Нали?“

М-хм.

Блеър затегна колана на бежовото наметало, което й дадоха в салона и се взря в отражението на Джани и черната му, намазана с гел коса, надявайки се, че не е толкова глупав и некомпетентен, колкото изглеждаше. Може би беше просто въпрос на произношение. „Не, не Катрин Хепбърн. Одри Хепбърн. Знаеш, като Закуска в Тифани ? Моята красавица ? Забавно лице ?“ Блеър се замисли за още някоя известна личност, някоя с прилична къса прическа.

— Или като Селма Блеър — добави отчаяно, въпреки че прическата на Селма бе доста по-момчешка, отколкото й се искаше.

Джани не отговори. Вместо това, зарови пръсти в мокрите кестеняви коси на Блеър. „Ква хууубава коса“, каза той на себе си, докато взимаше ножиците, и събра косата й с една ръка. После, без повече протакане, отряза цялата опашка наведнъж.

Блеър затвори очи, когато снопчето коса падна на земята. Моля те, нека изглеждам добре , молеше се мълчаливо, изискано, уверено и елегантно . Тя отвори очи и зяпна ужасена отражението си. Мократа й, осакатена и къса до ушите коса беше щръкнала във всички посоки.

— Не се притеснявай — успокои я Джани като смени големите си ножици с по-малки. — Сега ще я оформим.

Блеър пое дълбоко въздух, докато се съвземаше. Вече нямаше връщане назад. По-голяма част от косата й покриваше пода.

— Окей — каза задъхано. Тогава звънна мобилният и тя подскочи. — Чакай — каза на Джани. — Ало?

— Блеър Уолдорф? Дъщерята на Харолд?

Блеър се погледна в огледалото. Вече не беше толкова сигурна коя е тя. По-скоро приличаше на някой новобранец в затвора с току-що оформена ливада, отколкото на дъщерята на всеизвестния корпоративен адвокат Харолд Уолдорф, разведен с майка й от две години, живеещ в chateau във Франция и притежател на лозя съвместно с неговия „партньор в живота“ — по случайност мъж.