Сесили Зигесар - Защото го заслужавам

Блеър въздъхна дълбоко и тегли черта на миналото си — провалената й връзка с Нейт, новия противен съпруг на майка й и нейната смущаваща бременност, оплесканото й интервю в „Йейл“. Сега се прераждаше с нов имидж. „Йейл“ й даваше втора възможност и отсега нататък тя щеше де бъде господарка на собствената си съдба, щеше да напише сценария, да режисира и да играе главната роля във филма на своя живот. Можеше да види собствената си прическа като централна тема в модната колона на Ню Йорк Таймс . Корица на „Таймс“ — Великолепна брюнетка дебютира в „Йейл“ с къса коса !

Лицето й се разля в победоносна усмивка, която вече упражняваше за интервюто си с Оуен Уелс в четвъртък вечерта.

— Готова съм.

— Е… — каза Ванеса, олюлявайки крака си до бедрото на Дан, докато лежаха голи по гръб и съзерцаваха напукания таван в спалнята, замаяни от секс. — Какво мислиш?

Ванеса вече го беше правила няколко пъти с бившия си приятел Кларк, по-голям от нея барман, с който бе за кратко през есента, когато Дан (заедно с останалите предсказуеми представители на мъжкото население) беше прекалено обсебен от Серена ван дер Удсен, за да забележи, че Ванеса е влюбена в него. Дори и да й беше за първи път, нямаше да й личи, защото тя винаги беше непоклатима. Дан, от друга страна, не беше непоклатим никога и току-що загуби девствеността си. Нямаше търпение да чуе реакцията му.

— Беше… — Дан се взираше, без да мига, в сивата изгасена крушка на тавана, чувствайки се едновременно обезсилен и свръхвъзбуден. Усещането на хълбоците им, допиращи се един в друг под плътния бургундскочервен чаршаф, бе като електрически ток помежду им, наелектризираше пръстите на краката му, коленете му, долната част на корема, лактите и върховете на косата му.

— Неописуемо — отговори най-накрая, защото наистина нямаше думи да обясни чувството. Да напише поема за секса, бе невъзможно, без да прибегне до скучните изтъркани метафори за експлодиращи фойерверки или музикално кресчендо. Дори и те бяха напълно неточни. Те не можеха да опишат истинското усещане — това, че сексът беше целият този изследователски процес, придаващ уникалност на иначе незабележимите неща. Например лявата ръка на Ванеса: това не беше особено забележителна ръка — месеста и бледа, с кафеникав мъх и осеяна с бенки. Когато правиха секс, това вече не беше същата онази ръка, която той познаваше и обичаше, откакто той и Ванеса се забиха случайно на един купон в десети клас — беше нещо превъзходно и безценно и не можеше да спре да я целува, нещо ново, възбуждащо и вкусно. О, Боже. Ето ! Всичко, за което можеше да се сети, за да опише секса, звучеше като банална реклама на тестена закуска. Дори думата секс бе погрешна, а да правиш любов звучеше като евтина сапунена опера.

Наелектризиращ би било добро описание за секса, но и тази дума имаше прекалено много нюанси, като електрически стол или електрически чайник. Изпълващ беше друга подходяща дума, но какво точно означаваше? Разтърсващ — звучеше твърде изнежено и немощно, като малка уплашена мишка. Ако някога решеше да пише поема за секса, тя трябваше да предизвика мисли за сексапилни, мускулести животни като лъвове и бикове, не мишки.

— Земята вика Дан — Ванеса се протегна и подръпна Дан за ухото.

— Кулминация — промърмори Дан безсмислено. — Прозрение.

Ванеса се пъхна под чаршафа и целуна звучно Дан по корема.

— Хей, да не си случайно шокиран, или нещо такова?

Дан се изхили, придърпа я към гърдите си и целуна по детски засмяното й лице с трапчинки.

— Нека го направим пак.

— Ухаа!

Ванеса се изхили и зарови лице в рошавите му кестеняви вежди.

— Значи ти хареса, а?

Дан я целуна първо по дясното и после по лявото око.

— Ммм — въздъхна той и потръпна от удоволствие и желание.

— Обичам те.

Ванеса се отпусна на гърдите му и затвори очи. Тя не беше типът изнежено момиче, но никоя жена не можеше да стои безчувствена, когато чуе за първи път двете думи.

— И аз те обичам — прошепна в отговор.

Дан имаше чувството, че се усмихва с цялото си тяло. Кой можеше да предположи, че този незабележим с нищо февруарски понеделник ще завърши така… страхотно ?

Толкова за цветистите описания и поетична смяна на ритъма.

Изведнъж мобилният му телефон звънна със стряскащ, вибриращ сигнал от нощната масичка, само на няколко сантиметра от тях. Дан беше напълно сигурен, че това бе малката му сестра, Джени, която искаше отново да се оплаква от училище. Той изви глава, за да види името на малкия екран. Частно обаждане , прочете, което се случваше само когато Ванеса му звънеше от вкъщи.