Сесили Зигесар - Защото го заслужавам

— О, Господи — прошепна едно момиче от осми клас, потресено от техния непукизъм, — виждате ли и вие, каквото виждам аз?

Муки тъпчеше по снега и скимтеше нетърпеливо. Серена потърка брадичката си във вълнената сивопурпурна шапка, която купи на Арън миналия уикенд от „Кирна Забет“ в Сохо. Харесваше й начинът, по който няколко тъмнокестеняви кичура от хубавата му коса се подаваха изпод наушниците. Така обожаваше Арън и всичко свързано с него, че просто можеше да го изяде с лъжичка!

— Разбира се, че мислех за теб — каза тя и взе чашата си. Махна капака и задуха сладката, пареща течност. — Мислех си да си направим татуировки — тя млъкна и изчака Арън да отговори, но нежните му кафяви очи гледаха уплашено, така че продължи. — Имам предвид имената ни. За да знаят всички, че си принадлежим — тя отпи от кафето и облиза прелестните си сексапилни устни. — Винаги съм искала да имам татуировка, за която да знам само аз. Разбираш ли — на интимно място .

Арън се усмихна колебливо. Той много харесваше Серена. Беше опияняващо красива, абсолютна сладурана и напълно непретенциозна. Никое от предишните му момичета не можеше да стъпи на малкия й пръст. Но изобщо не беше сигурен, че искаше да татуира името и по тялото си. Всъщност винаги беше смятал, че татуировките са жестоки. Напомняха му жигосването на добитъка и кредото му на краен вегетарианец и растафари не позволяваше никакво насилие.

— Татуировките са в разрез с моята религия — каза той, но като видя красивото лице на Серена да се свива в учудване, взе ръката й и добави бързо: — Ще си помисля, става ли?

Серена не беше от хората, които се сърдят и още по-малко на едно от най-красивите момчета на света. След като се съгласи с него, тя взе ръката му и те тръгнаха по Пето авеню. Небето беше потискащо сиво и лицата им бяха изтръпнали от студения вятър. Само след час щеше да се стъмни.

— Добре, какво ще правим? — попита тя. — Мислех си, че ще бъде щуро да се изкачим до върха на Емпайър Стейт Билдинг. Цял живот живея тук и никога не съм се качвала. И е толкова студено . Обзалагам се, че никой няма да иде там по това време на годината. Ще бъде безлюдно и романтично като в старите филми.

Арън се засмя.

— Твърде много си излизала с Блеър. — Доведената му сестра превръщаше всичко в романтичен стар филм от петдесетте, в стремежа си да направи своя живот дори още по-екстравагантен, отколкото беше. Когато завиха по Пета, Муки изтича пред тях, подръпвайки каишката около китката на Арън.

— Хей, Муки, по-леко.

Серена пъхна свободната си ръка в джоба на черната шуба на Арън.

— Блеър беше много странна по време на групата — събиранията, които правим на обяд с първокурсничките. Изчезна, като свършихме. Дори не се появи по гимнастика.

Арън повдигна рамене и отпи.

— Може да я боли коремът, или нещо такова.

Серена поклати красивата си глава.

— Страхувам се, че ревнува — от нас .

Арън не каза нищо. Въпреки че му беше доведена сестра, беше обзет от Блеър по Коледа. Серена разсея чувствата му, но все пак мисълта, че Блеър може да ревнува от тях му се струваше странна, след като я беше преследвал през всички тези седмици.

— Е, ще се качим ли на Емпайър Стейт Билдинг? — попита Серена, като спря на следващия ъгъл и се обърна назад към Пето авеню. Покрай тях премина колона от автобуси. — Ако се качваме, трябва да вземем такси.

Арън погледна часовника си. Беше четири и десет.

— Исках да отида до вкъщи да си проверя пощата — той се ухили гузно, притеснен от това колко тъпо звучеше. — Тази седмица ще получим писмата за предварителния прием.

Тъмносините очи на Серена останаха широко отворени.

— Защо не каза? — Тя изхвърли чашата си в близкото кошче и се затича. — Хайде, Мук! — извика, и боксерът затопурка щастливо след нея. — Нека да си идем вкъщи и да видим дали твоят умен татко е влязъл в „Харвард“!

По природа Джени беше свенлива и трудно се сприятеляваше, но успя да спечели една приятелка от консултантската група.

— Знаеш ли, никога не бях забелязвала размера на… сутиена ти — промърмори Елиз срамежливо, докато прибираше учебниците в чантата си на път за вкъщи.

От двете им страни момичетата затваряха вратите на металните си шкафчета и крещяха помежду си, докато тичаха надолу по стълбите и през вратите на училището.

— Да бе, да — отговори Джени със сарказъм, докато се опитваше да натика учебника по геометрия в спортната чанта на червени и бели райета — между тетрадката си по френски език и Анна Каренина .