Сесили Зигесар - Защото го заслужавам

Магазинът гъмжеше от хора, които се трупаха на зимните разпродажби, но „Бендел“ продаваше само дамски стоки и всички клиенти бяха жени. Всички, с изключение на един.

Той изглеждаше на шестнадесет, висок и слаб с рошава руса коса, с шоколадовокафяво яке от рипсено кадифе и дънки, които висяха свободно на издълженото му тяло. Подобие на типа от рекламата на „Итърнити“ за мъже на „Калвин Клайн“, но не толкова едър.

— Уау! — каза нежно Джени.

— Не е ли секси? — подчерта Блеър. — Размажи го малко с пръст. Трябва да си сложиш и кафява спирала. Ще направи очите ти по-големи.

— Не, имам предвид него — поясни Джени, — зад мен.

Блеър погледна назад и видя един страхотен, твърде малък за нея рус красавец да разглежда внимателно козметиката на „Бендел“. Тя се обърна към Джени.

— Какво, харесва ли ти?

Елиз се изхили.

— Има вид на глупак.

Импровизираната кампания на Блеър за помощ на безнадеждните беше към своя край.

— Ако пазарува в „Бендел“, по всяка вероятност е гей. Защо просто не се качиш и не го заговориш, щом ти харесва?

Джени беше ужасена. Да се качи горе и да го заговори просто така, все едно е някоя отчаяна неудачница? Не и тя .

— Хайде — подтикваше я Елиз, — искаш го.

Джени се задъха от вълнение. Всеки път, когато се чувстваше по-несигурна, ставаше нещо подобно, за да й напомни нейната неувереност.

— Май трябва да си ходим — промърмори нервно, все едно че Блеър и Елиз искаха да я накиснат в някоя мръсна сделка с наркотици. Вдигна чантата си от земята. — Благодаря ти за помощта — каза бързо на Блеър. После хвана за ръка Елиз и я дръпна навън, гледайки право напред, когато мина покрай русия красавец.

Колко трогателно . Блеър въздъхна, докато ги изпращаше с поглед. Беше в толкова прекрасно настроение след обаждането на Оуен Уелс, че нямаше да й стане нищо, ако помогне на Джени, която очевидно имаше нужда. Тя извади от чантата си фактурата за роклята, взе ръждивочервения молив за очи и нарисува едно голямо сърце на гърба й. След това написа електронния адрес на Джени в „Констънс Билард“. Всички училищни електронни адреси бяха еднакви, с изключение на първата буква от името и фамилията — не беше трудно да се сети за нейния. Смачка фактурата на малка топка, мина покрай слабото момче и го замери с нея по гърба. После излетя през въртящите се врати, преди да му даде възможност да я види.

Блеър Уолдорф се правеше на добра? Ей това е промяна! Това бе нещо повече от нова прическа. Като истинска дива, тя щеше да консумира целия пакет от естетични процедури за уикенда, включително и духовно пречистване.

Както Арън вече подозираше, в мезонета на баща му и доведената му майка на Източна 72-ра улица, на масичката във фоайето го очакваше мръснобял плик от „Харвард“, точно до китайската вазичка с бели рози. Арън остави умрелия от жажда Муки да изтича през хола до кухнята с каишката на врата си и взе плика със скована ръка. Серена стоеше до него в очакване, но му се искаше да го отвори сам. Ами ако не беше приет?

Серена свали палтото си и го метна на синия тапициран стол в ъгъла.

— Каквото и да стане, пак ще те обичам — каза тя без дъх.

Арън се взираше в плика и се ядосваше, че е така напрегнат. Обикновено беше доста зрял за тези неща.

— По дяволите — каза под носа си и разпечата плика. Разгъна мръснобелия лист хартия и прочете краткия абзац два пъти. После погледна към Серена. — О-ох.

Лицето й помръкна. Какво трябваше да понесе любимият й!

— О, скъпи, толкова съжалявам.

Арън й подаде листа и тя се взря неохотно.

Уважаеми господин Роуз, получихме молбата Ви и имаме удоволствието да Ви уведомим, че сте приет в Харвардския университет в класа на…

Очите на Серена станаха огромни.

— Приет си! О, скъпи, ти си приет!

Зад тях Мъртъл — готвачката, сновеше нервно из хола с олигавения и задъхан Муки след нея. Светложълтата й униформа бе нацапана с нещо оранжево-червено и изглеждаше бясна.

— Мъртъл, Арън е приет в „ Харвард “ — обяви гордо Серена. Тя прегърна силно приятеля си. — Не е ли прекрасно?

Мъртъл не се впечатли. Тя връчи кучешката каишка на Арън — на месестите й китки подрънкваха златни гривни и захабените й от труд ръце миришеха на чесън.

— По-добре вземи със себе си кучето, където отиваш — скара му се тя, преди да замине към кухнята с новите си маратонки „Найк“.

Серена и Арън се изхилиха съзаклятнически.