Сесили Зигесар - Интригантката

Забележка: Всички имена на места, хора и случки са променени или абревирани, с цел да се опазят невинните, тоест мен.

Някога да сте се чудили как ли си живеят онези, богоизбраните? Е, ще ви разкажа, защото аз съм една от тях. Не говоря за модели или артисти, нито за музикални феномени или математици-гении. Говоря за онези, които са родени с това, за което всички си мечтаят, и които смятат, че да притежават всичко е нещо нормално.

Добре дошли в нюйоркския Горен Иист Сайд, където аз и моите приятели живеем, учим, играем и спим — понякога и един с друг. Живеем в големи апартаменти със собствени спални, бани и телефонни линии. Имаме неограничен достъп до пари, пиячка и каквото си пожелаем, а родителите ни рядко са у дома, следователно имаме тонове свобода. Ние сме умни, наследили сме класически външен вид, носим фантастични дрехи и знаем как да се забавляваме. Въпреки това лайната ни също смърдят, но не можете да ги подушите, защото домашната прислужница пръска през час със специално приготвен за нас от виден френски парфюмерист аромат.

Луксозен живот, но все някой трябва да го живее.

Апартаментите ни се намират близо до Метрополитънския музей за изкуство на Пето авеню и до еднополовите частни училища, като „Констънс Билард“, което посещават повечето от нас. Дори с махмурлук, Пето авеню изглежда много красиво сутрин, особено когато слънцето се отразява от главите на сексапилните момчета от „Сейнт Джуд“.

Но на нашата улица има нещо гнило…

Новини

Б спори с майка си в едно такси пред Такашимая . Н се наслаждава на тревата на стълбите на музея. Ч си купува нови обувки за „Барнис“. А от пристигащия от Ню Хейвън на Централна гара влак се появи познато, феерично русо момиче. Изглежда на около 17. Възможно ли е? С се връща?

Момичето, което замина за пансион, от който я изритват, се връща

Да, С се върна от пансиона. Косата й е по-дълга и по-светла. Сините й очи са толкова мистериозни, все едно прикриват някакви тайни. Носи същите прекрасни дрехи, сега като парцали, преживели много буреносни дни в Нова Англия. Тази сутрин смехът й се разнесе по стълбите на „Метрополитън“, където вече няма да можем да се наслаждаваме на някоя бърза трева или капучино, без да я видим как ни маха от апартамента на родителите си на отсрещния тротоар. Беше започнала да си гризе ноктите, което я направи още по-загадъчна, и въпреки че си умираме да я запитаме, защо са я изритали от пансиона, няма да го направим, тъй като ни се иска да не бяха. Но С определено вече е тук.

За по-сигурно трябва да се наговорим, защото ако не внимаваме, С ще спечели учителите ни, ще носи роклята, в която не можем да се намъкнем, ще изяжда последната маслинка, ще разлива кампари на килимите ни, ще открадне сърцата на приятелите и братята ни, и изобщо, ще ни съсипе живота, както само тя си знае.

Аз ще внимавам. Ще бдя над всички ни. Очаква ни щура и дяволита година. Усещам го.

С любов,

„Интригантката“

— Цяла сутрин гледах телевизия в стаята си, за да не ми се налага да закусвам с тях — каза Блеър Уолдорф на двете си приятелки и съученички от „Констънс Билард“ — Кати Фаркас и Изабел Коутс. — Майка ми му направи омлет. Дори не знаех, че е наясно как се използва котлона.

Блеър прибра един голям, тъмнокафяв кичур коса зад ухото си и отпи голяма глътка от висококачествения скоч. Това беше втората й чаша.

— Какво гледа? — попита Изабел, докато махаше косъм от черната кашмирена жилетка на Блеър.

— На кого му пука — каза Блеър, тропвайки с крак. Носеше новите си черни, равни обувки. Доста изрязани и що-годе подходящи, защото можеше във всеки момент да й щукне да си сложи ужасните, остри, високи до коленете ботуши и онази секси, металическа пола, която майка й ненавиждаше. Пфу — секси котенце-рок звезда. Мяу!

— Искам да кажа, че цяла сутрин бях затворена в стаята си, заради отвратителната им романтична закуска. А и бяха облечени в еднакви червени пеньоари. Дори не се изкъпаха . — Блеър отново отпи от чашата си. Единственият начин да понесе мисълта, че майка й спи с онова нещо , беше да се напие яко.