Сесили Зигесар - Интригантката

Тази вечер Нейт носеше зеления кашмирен пуловер с шпиц деколте, който Блеър му беше подарила миналия Великден. Тогава баща й ги беше завел на ски в Сън Вали за една седмица. Тайничко, Блеър беше зашила малко златно сърчице на вътрешната страна на единия ръкав — така че Нейт винаги да носи сърцето й със себе си. Блеър харесваше мисълта, че е безнадеждна романтичка в стила на актрисите от старите филми — Одри Хепбърн и Мерилин Монро. Постоянно й хрумваха идеи за сценария на филма, в който участваше в момента — нейния живот.

— Обичам те — беше казала на Нейт задъхано, докато му даваше пуловера.

— Аз също — бе отговорил той, макар че не беше сигурен дали е истина или не.

Когато го облече за първи път, изглеждаше толкова добре, че й идеше да се разкрещи и да разкъса всичките си дрехи. Но не изглеждаше много хубаво да се разкрещи в най-секси момента — това би подхождало повече на фатална жена, отколкото на момиче с гадже — така че тя си замълча, опитвайки се да изглежда крехка и невинна в ръцете на Нейт. Целуваха се дълго време, а бузите им горяха и бяха студени в същото време от цял ден каране по пистите. Нейт прокара пръсти през косата на Блеър и я свали на хотелското легло. Блеър постави ръцете си високо над главата и се остави да я съблече, докато не осъзна, че в крайна сметка това е истинско . И като добро момиче се изправи и накара Нейт да спре.

Беше го карала да спира всеки път — до днес. Преди две вечери Нейт дойде при нея с полупразна бутилка скоч в джоба след едно парти. Лежеше до нея и й прошепна „Желая те“. Отново й се прииска да скочи отгоре му и да изкрещи, но се въздържа. Нейт заспа и леко захърка, а Блеър лежеше до него и си представяше как двамата са герои от филм, в който са женени, той е алкохолик, а тя го подкрепя и ще го обича завинаги, дори и когато от време на време се подмокря в леглото.

Блеър не се опитваше да го дразни, просто наистина не беше готова . Двамата почти не се бяха виждали през лятото, защото тя беше на този ужасен лагер с тенис училището в Северна Каролина, а Нейт беше на плаване с баща си край бреговете на Мейн. Блеър искаше да се увери, че след като са прекарали цяло лято разделени, все още се обичат както преди. Искаше да изчака до седемнадесетия си рожден ден, следващия месец, за да прави секс.

Но вече не й се чакаше.

Нейт изглеждаше по-добре отвсякога. Пуловерът правеше очите му тъмни и искрящо зелени, а в чупливата му кестенява коса се виждаше един по-светъл кичур — спомен от лятото, прекарано в океана. И изведнъж тя се почувства готова. Отпи още една глътка от скоча си. Оо, да . Определено беше готова.

— За какво си говорите? — попита майката на Блеър, като се промъкна зад Сайръс и го стисна за ръката.

— За секс — отговори той и я целуна зад ухото.

Йък.

— Оу — изписка Елинор Уолдорф, оправяйки късо подстриганата си фризура.

Майката на Блеър беше облечена в тясната, извезана със сиви мъниста кашмирена рокля, която Блеър й помогна да избере в „Армани“, и обута с кадифени черни чехли.

Преди година нямаше да може да облече тази рокля, но беше свалила десет килограма, откакто се срещна със Сайръс. Изглеждаше фантастично, всички мислеха така.

— Изглежда по-слаба — подочу Блеър как мисис Бас прошепна на мисис Коутс.

— Обзалагам се, че си е повдигнала брадичката.

— Аз също. Пуснала си е коса, това я издава. Така прикрива белезите — прошепна в отговор мисис Коутс.

В стаята цареше въодушевление и клюките относно Елинор и Сайръс се разнасяха бързо. От това, което дочу, Блеър разбра, че гостите споделят мнението й за Сайръс, въпреки че не използваха думи като „дразнещ“, „дебел“ и „неудачник“.

— Надушвам „Олд Спайс“ — прошушна мисис Коутс на мисис Арчибалд. — Смяташ ли, че наистина си е сложил „Олд Спайс“?

Това беше мъжкият еквивалент на дезодорант „Импулс“, което, всички знаят, е еквивалент на отвратително.

— Не съм сигурна — отговори мисис Арчибалд. — Но мисля, че да. — Казвайки това, тя грабна едно рибно ролце от платото, което разнасяше Естър, и го задъвка, като отказа да коментира повече. Не можеше да понесе мисълта Елинор Уолдорф да ги чуе. Клюкарстването и безцелните разговори бяха забавни, но не и за сметка на стар приятел. Глупости , би казала Блеър, ако можеше да чуе мислите на мисис Арчибалд. Лицемерка! Всички тези хора бяха безобразни клюкари. А ако ще го правиш, защо да не му се наслаждаваш?