Сесили Зигесар: Така ми харесва

Забележка: Всички имена на места, хора и случки са променени или абревирани, с цел да се опазят невинните, тоест мен.

Благодаря на всички до един, че дойдохте на моя купон миналата седмица. Щях да пиша по-рано, но честно казано, ми отне доста време да се съвзема. Осъзнавам, че беше малко щуро да правя купон в понеделник вечер, но не тръгна ли седмицата малко по-бързо след това? Обзалагам се, че все още се опитвате да отгатнете дали бях онова кльощаво русо момиче в смарагдовозелени „Джими Чу“ 1 1 Марка обувки. — Бел.ред. или пък високото момче в черно, с изумителни сапфиреносини изкуствени мигли. А и беше много мило да ми донесете подаръци — особено очарователното кафеникаво пуделче, — след като дори не знаехте коя съм аз! Истината е, че аз обичам да се представям като жената загадка, така че засега ще продължа да пазя самоличността си в тайна, колкото и дразнещо да е това. Гледайте на това като на разсейване от безкрайните дни, прекарани в очакване да разберем дали сме приети в колеж, или като на един развлекателен пъзел, който трябва да наредите, докато понасяте стреса и скуката през тези горчиви мартенски седмици.

Не че наистина имаме нужда от разсейване. Има доста неща, с които да се забавляваме — например, великолепно ушити дрехи, огромни апартаменти на Горен Ийст Сайд с персонал , разнообразни провинциални къщи и ваканционни местенца, кредитни карти без лимит, красиви диаманти, готини коли (въпреки че повечето от нас все още нямат шофьорска книжка) и всеотдайни родители, които ни позволяват да си правим абсолютно всичко, което искаме, стига да не излагаме семейството. Плюс това пролетната ваканция наближава, което означава много свободно време да се заловим за работа .

Наблюдения

С се разхожда по Медисън авеню, рисува мустаци на лицето си в онези великолепни рекламни брошури за новия парфюм на „Ле Бест“, „Сълзите на Серена“. Б е в „Сигърсън Морисън“ на улица „Принс“ и задоволява каприза си по обувките. Н изхвърля пазарска чанта, пълна с хартии за свиване на цигари, канабис, приспособления за пушене, лули и запалки в едно кошче за отпадъци на Източна 86-та улица. Д пуши цигара на перона на метрото на 72-ра и „Бродуей“ късно вечерта, като предизвиква пътните полицаи да го арестуват и така да му предоставят материал за неговите творби. Дж , с новата си най-добра приятелка Е и гаджето си Л , се мотаят в района на художествената галерия „Челси“, хубаво издокарани и прекалено изтънчени за група деветокласници. Чакайте, мисля, че той всъщност е в десети клас. Момент, някой въобще знае ли нещо за това момче? В и огромната й сестра стоварват боклукчийски торби на тротоара пред кооперацията, в която живеят, в Уилямсбърг. Дали това е пролетно почистване? Или може би мъртвото тяло на Д , нарязано на парчета? Ъъъ! Съжалявам, това беше гадно.

Вашите имейли

В: Скъпа Интригантке,

Бясна съм, че никога няма да кажеш коя си! Защото наистина ми се иска да се видим лично. Кой знае, може би аз вече съм те виждал! Мисля, че дотук си потвърдила главно, че си ученичка от по-горните класове, която учи в „Констънс“, нали?

Любопитко

О: Скъпи Любопитко,

Няма да избързвам да ти давам домашния си адрес за момента, а сега ми кажи в кой клас си. Ако си достатъчно умен и си дошъл на моя купон, може би си ме видял, въпреки че обикновено съм заобиколена от моите доверени приятели.

Така че наистина е трудно да ме зърнеш. Остани си любопитен. В крайна сметка може и да ме откриеш някой ден.

Интригантката

В: Скъпа Интригантке,

Готина ли си, защото ако не си, ще ти е доста трудно, когато всички разберат коя си. Например, ако кажат: „Тя беше просто едно ревниво, грозно момиченце!“.

Остроумко

О: Скъпи Остроумко,

Та ти дори няма да узнаеш значението на думата готин, докато не ме срещнеш, което най-вероятно никога няма да се случи.

Интригантката

А сега за онова нещо, което тайничко измъчва не един от нас…

Да отидем ли девствени в колежа, или не?

Дали правим нещо по въпроса с момче, което познаваме от години? Или се опитваме да се отървем от това бреме през пролетната ваканция? Или през лятото? Или пък пускаме корени в стаите си в общежитието, дръзки, но невинни, и готови да изгубим девствеността си с първия спортист в училище, който каже: „Хей, ела насам?“ Може би просто трябва да слушаме повече нашите майки и по-големи сестри и „да чакаме, докато му дойде времето“, каквото и да означава това. Разбира се, някои от нас, момичетата, отдавна не се интересуват от този проблем, тъй като са избрали да прекарат годините си в колежа, фокусирайки вниманието си върху по-важни неща като геологията и Фройд.