Сесили Зигесар - Така ми харесва

— Какъв размер носиш? — попита Арън. — Може да ти поръчаме тениска за сърф. Тя предпазва дъската от ожулване.

— Имат хубави цветове — добави Тайлър ентусиазирано. — Неоновозелено и други.

Като че ли Блеър можеше да бъде видяна в неоновозелено, камо ли в неоновозелена тениска за сърф.

Тя усети как долната й устна потрепери от ужас и непреодолима тъга. И ето защо, беше 7.45 сутринта, а тя вече беше на път да се разплаче.

— Открих ги! — Грозноватият й втори баща, Сайръс Роуз, гръмко извика иззад нея. Той се заклати от спалнята надолу по коридора, облечен в червен копринен халат, препасан съвсем хлабаво. Щръкналите му посивели мустаци се нуждаеха от подстригване, а пълното му лице беше зачервено и мазно. Той развя чифт огромни оранжеви плувки към Блеър. По тях имаше малки сини рибки и щяха да отиват много на всеки, освен на него. — Обожавам ги. Момчетата ще ми поръчат и тениска за сърф, която да им отива! — щастливо каза той.

Идеята да прекара Великденската ваканция, гледайки как Сайръс се прави на глупак на дъската за сърф с оранжевите си плувки и тениска за сърф в същия цвят, беше достатъчна да накара Блеър да се разплаче истински. Тя се промъкна надолу към хола през фоайето, дръпна палтото си от закачалката и побърза да се срещне с най-добрата си приятелка. Надяваше се Серена да измисли нещо, каквото и да е , за да я развесели.

Като че ли това въобще беше възможно.

Серена ван дер Удсен отпи от кафето си и погледна навъсено надолу към Пето авеню от мястото си на стълбите на музея на изкуствата „Метрополитън“. Буйната й светлоруса коса изпълваше качулката на бялото й палто от кашмир, препасано с колан, и падаше по раменете й. И ето я отново от едната страна на автобус М102 — рекламата за „Сълзите на Серена“. Тя не се притесняваше за това как изглежда на снимката. Харесваше й начинът, по който студеният вятър бе повдигнал лятната й рокля между коленете, с тен от Сейнт Бартс и как, въпреки че беше само по сандали и лятна рокля насред Сентръл парк през февруари, малките пъпчици от студа, които бяха навсякъде по ръцете и краката й, бяха внимателно заличени. Тя дори харесваше това, че беше без червило, така че перфектно оформените й устни изглеждаха някак напукани и подути като от удар. Единствено сълзите в огромните й сини очи я смущаваха. Разбира се, именно заради тях от „Ле Бест“ бяха решили да нарекат новия си аромат „Сълзите на Серена“, но истинската причина да плаче на снимката беше, че това бе денят, в който — не, мигът, в който — Арън Роуз (за когото тя бе напълно убедена, че беше влюбен в нея поне за седмица) беше скъсал с нея. А това, което наистина я тревожеше, това, което я караше да плаче постоянно, бе фактът, че след като вече бяха разделени, тя нямаше кого да обича и никой не я обичаше.

Не че не се влюбваше почти във всяко момче, което срещнеше, и не бе обичана безкрайно от всяко момче на света — беше почти невъзможно да не се влюбят . Но тя желаеше някой, който да я обсипва с внимание по начин, по който едно наистина влюбено момче може. Като онази любов, истинската любов, която тя никога не бе изживявала.

Чувствайки се нетипично мрачна и меланхолична, тя извади една цигара от измачканата си кадифена чанта „Кашарел“ и я запали само за да я гледа как гори.

— Чувствам се ужасно точно като времето — измърмори тя, но после се насили да се усмихне при вида на най-добрата си приятелка, Блеър, която изкачваше стълбите към нея. Тя взе другата чаша, която беше купила, стана и й я подаде. — Готини обувки — отбеляза Серена, възхищавайки се на най-новата покупка на Блеър.

— Можеш да ги вземеш, ако искаш — предложи щедро Блеър, — но ще те убия, ако разсипеш нещо върху тях. — Тя дръпна Серена за ръкава и каза: — Хайде, че ще закъснеем.

Двете момичета тръгнаха бавно надолу по стълбите и се запътиха към училище по Пето авеню, пиейки кафето си по пътя. Студеният вятър, който брулеше оголените клони на дърветата в Сентръл парк, ги караше да затреперят от студ.

— Господи, какъв студ — изсъска Блеър. Тя пъхна свободната си ръка в джоба на бялото кашмирено палто на Серена, както само една много добра приятелка може да направи. — И така — започна тя. Беше преодоляла сълзите, но гласът й все още трепереше. — Не стига, че майка ми обикаля и си вре носа навсякъде, но и декораторът ще идва днес да преобрази стаята ми в бебешки център в нюанси на цикория и тем подобни!