Сесили Зигесар - Така ми харесва

— Уау, навярно доста е тренирал в затвора — промълви едно момиче.

— Чух, че родителите му ще го изпратят в Аляска, след като се дипломира, да работи в консервна фабрика за риба тон — каза нейна приятелка. — Страхуват се, че пак ще се захване с дрогата, ако отиде в колеж.

— Аз пък чух, че има един от онези проблеми със сърцето, които са наистина рядкост. И трябва да пуши марихуана, за да не получава сърдечни удари — каза друга. — Това си е супер.

Нейт им хвърли една очарователна усмивка и момичетата едновременно затвориха очи, за да не паднат назад. Господи , той беше съвършен.

Беше началото на сезона и отборите все още не си бяха избрали капитани, така че всяко момче проявяваше старание. След обикновеното им сборичкване треньорът Майкълс ги беше помолил да помятат малко. Нейт си подаваше с неговия приятел Джереми Скот Томкинсън, когато чу звъненето на телефона си изпод якетата. Той сигнализира на Джереми и се затича да вдигне.

Джорджина Спарк, приятелката на Нейт от няколко седмици, в момента се намираше в реномирана клиника за рехабилитация от наркотична и алкохолна зависимост в родния й град Гринич, Кънектикът и единственото, което й позволяваха, бе да се обажда по телефона всеки ден в определено време, но с надзирател до нея. Последния път, когато Нейт беше пропуснал обаждането й, се беше пропила, а по-късно я бяха открили на покрива на клиниката да дъвче никотинова дъвка и да диша от шишенце лакочистител, които беше откраднала от чантата на медицинската сестра.

— Задъхан си — отбеляза Джорджи престорено, когато Нейт отговори. — Мислеше ли си за мен?

— На тренировка по лакрос съм — обясни той. Треньор Майкълс се изплю на тревата точно на няколко крачки от него. — Мисля, че след малко ще приключим. Добре ли си?

Както обикновено Джорджи пренебрегна въпроса.

— Радвам се, че си толкова здрав и атлетичен и не си натъпкан с лекарства, а аз си седя в този затвор и гасна по теб. Подобно на принцеса от приказките.

Или не.

Няколко седмици по-рано ченгетата бяха спипали Нейт да купува пликче трева в Сентръл парк и той бе изпратен на амбулаторно лечение в „Брейкауей“, Гринич. Нейт беше срещнал Джорджи за пръв път на групова терапия за младежи. Една вечер, по време на ужасна буря Джорджи бе поканила Нейт да се помотаят в нейното жилище. Те се подсушаваха и тогава тя изчезна в банята да изпие предписаните й лекарства. Скоро след това тя припадна по бельо на леглото и на Нейт не му оставаше нищо друго, освен да извика хората от „Брейкауей“ да я приберат. И оттогава станаха гаджета.

Това ще да е доста объркана приказка.

— И така, обаждам се… — Джорджи каза напевно по телефона.

Съотборниците на Нейт се мотаеха около него, като вземаха якетата си и пиеха от бутилки „Гетърейд“ 4 4 Негазирана спортна напитка, продукт на „Пепси“. — Бел.ред. , които си бяха купили. Тренировката беше приключила. Треньор Майкълс изплю една храчка точно до маратонката на Нейт и му размаха показалец, скърцайки със зъби.

— По-добре да тръгвам — каза Нейт на Джорджи. — Мисля, че треньорът иска да поговорим за евентуалното ми избиране за капитан на отбора.

— Капитан Нейт — изписка тя в телефона. — Моят сладък малък капитан!

— Е, ще ти звънна по-късно, окей?

— Чакай, чакай, чакай! Просто исках да знаеш, че успях да говоря с мама да убеди онези маймуни да ме пуснат в събота, стига да съм с възрастен човек или отговорен наставник, така че в крайна сметка ще ходим в ски хижата на майка ми в Сън Вали за пролетната ти ваканция. Ще дойдеш ли?

Треньор Майкълс изръмжа нещо на Нейт и сложи ръце на старите си хълбоци. Така или иначе на Нейт не му се наложи да обмисля въпроса на Джорджи дълго време. Сън Вали звучеше къде-къде по-добре от пребоядисването на старата лодка на баща му в тяхната лятна къща в Маунт Дезърт, Мейн.

— Разбира се, че ще дойда. Определено да. Виж, сега трябва да тръгвам.

— Супер — изписка Джорджи. — Обичам те — добави тя с пресипнал глас и после затвори.

Нейт хвърли телефона върху вълненото си тъмносиньо яке „Хуго Бос“ и потри ръце енергично.

— Какво става, тренер?

Треньор Майкълс направи крачка към него, клатейки глава, като изхрачи един сопол от гърлото си.

Уф!

— Миналата година почти те направих капитан, когато Дохърти си контузи коляното — каза треньорът. Той се изплю и отново поклати глава. — И добре, че само почти те направих.

Моля!

Обнадеждената усмивка на Нейт замръкна.