Сесили Зигесар: Дръзката

Студен сив дъжд се стелеше по високите стъклени витрини на студиото по приложни изкуства. Вместо да се концентрира върху огромния празен лист пред себе си, Джени Хъмфри установи, че размишлява върху любовната сцена от филма „Мач пойнт“, в която Джонатан Рийс Майърс почти погълна главата на Скарлет Йохансон, докато двамата бяха навън сред полята, под дъждовното небе. Естествено, ако зависеше от Джени, тази сцена щеше да включва сексапилния Изи Уолш, а в главната роля, разбира се, щеше да е самата тя. И определено щеше да е лято в английската провинция, а не леденостуден есенен ден в северен Ню Йорк. Да, Изи Уолш от Академията „Уейвърли“… който съвсем случайно е настоящото й гадже.

Миналата седмица г-жа Силвър, преподавателката им по приложни изкуства с вечно щръкнала във всички посоки коса, беше поканила Джени, Изи и Алисън Куентин да се запишат в курса по Рисуване на човешко тяло, всяка сряда следобед. Беше ги дръпнала встрани след часа по портретистика и с горд глас, придружен от искрици в сините очи, окръжени от бръчки, им беше заявила: „Вие сте моите звезди.“ После им обясни, че с участието си в групата ще получат възможност да усъвършенстват познанията си за човешкото тяло и да развият още повече впечатляващия си талант. Джени беше във възторг — нима не е абсолютно ласкателство да бъдеш избран от целия си клас само няколко седмици след започване на учебната година и да ти бъде казано, че притежаваш талант? А и мисълта за повече време, прекарано с Изи, никак не беше лоша, честно казано.

Когато пристигна в арт студиото, веднага след обяда, Джени се настани близо до вратата. В центъра на помещението беше разположен висок подиум, върху който имаше един-единствен стол. Бюрата бяха наредени в полукръг около импровизираната платформа. Очите й преминаха през присъстващите, с надежда да зърнат неустоимите тъмни къдрици на Изи Уолш. Разпозна някои от учениците: Паркър Дюбоа, третокурсникът от Франция (или Белгия?), вече популярен сред женското съсловие; високата индийка от отбора им по хокей на трева; едно момиче, което двете с Брет наричаха Момичето в черно. Най-накрая забеляза и Изи, седнал в дъното на стаята, до хранилището за материали. Очевидно я бе наблюдавал през цялото време и сега й помаха с ръка, от което сърцето й запърха. Не, че не беше пърхало и преди това.

В моментите, в които не мечтаеше, зареяна през мокрото от дъжда стъкло навън, Джени си мислеше, че двучасовият урок по Рисуване на човешкото тяло е всъщност едно прекрасно предизвикателство. На всеки пет минути г-жа Силвър молеше различен ученик да се качи на подиума и да позира според указанията й. Напълно облечен, разбира се. Нямаше нищо притеснително в задачата, но въпреки това Джени се потискаше от перспективата целият клас да рисува гигантските й гърди. За щастие, не беше сред помолените, но пък Изи беше. Г-жа Силвър го накара да седне на стола и да се наведе, все едно връзва обувките си. Джени тутакси си каза наум, че би го рисувала далеч по-успешно, ако е без риза. Преди да свърши часът, г-жа Силвър обиколи стаята и подбра най-добрите скици за деня (на Изи, на Паркър и на Момичето в черно), които щяха да бъдат представени на петъчното ученическо изложение, което пък съвсем неслучайно съвпадаше с годишната среща на Управителния съвет на „Уейвърли“.

Когато учениците излязоха, установиха, че вятърът навън се е развихрил почти до ураган. Джени остана доволна от решението си да обуе пъстрите гумени ботуши на цветчета „Джефри Кемпбъл“ — впечатляващо красиви, но и практични. В модното списание, с което уби един дъждовен следобед в библиотеката на „Уейвърли“ (вместо да зубри латинските спрежения), пишеше, че било много полезно за психиката да носиш ярки и цветни неща в отвратителните мокри дни. Тя взе този съвет присърце и го използва като оправдание за инвестицията в скъпите гумени ботуши и в червения дъждобран „Бенетон“, който намери онлайн и който, въпреки че беше детски размер и й беше възтесен в гърдите, я караше да се усмихва. В случай, че изобщо имаше нужда от друг повод да се усмихва. Джени стана и свали презрамките на училищната чанта от облегалката на стола си.