Сесили Зигесар: Дръзката

Изи като че ли нямаше нищо против неочаквания душ. Той пристъпи по-близо до нея и когато тя се обърна, видя срещу себе си очите му, проблясващи между дъждовни капки и под прогизнали къдрици, напластени върху челото му.

— Ти си толкова невъобразимо готина! — Изи се наведе към нея и нежно потри мокрия си нос о нейния, преди да я целуне.

Истината беше, че ако сега се наложи Джени да гледа Изи с друго момиче, със сигурност би се почувствала като Кели. Не можеше да я упрекне. Независимо от великолепната си нова прическа и модерните си нови дрехи, Кели все още страдаше за Изи, но Джени не можеше да й помогне. Изи беше страхотен и ако трябваше да загърби приятелството си с Кели, за да е с него, то тогава нека бъде така. Той определено заслужаваше подобна жертва.

— Звъниш — измърмори меко Джени, след като усета вибриращия през джоба на сакото му телефон.

— Нищо не чувам — усмихна се Изи, обгърна я през талията с двете си ръце и я придърпа отново към себе си.

— Ами ако е нещо важно?

— По-важно от това в момента? — промърмори той. — Не е възможно.

Те останаха така цяла вечност, целувайки се под дъжда, пред стълбите на „Дъмбъртън“. Джени се бе качила на най-долното стъпало и въпреки това трябваше да повдига брадичката си, за да погледне Изи в очите. За милионен път прогони мисълта, че за Кели е било много по-лесно да го целува, защото беше поне двайсет сантиметра по-висока от Джени. И все пак… ако Джени не успяваше да се въздържи от спонтанни мисли за Кели и Изи, въпреки че е тази, която е с него в момента , би могла само да предполага как се чувства Кели. Дали не беше по-добре да си имала Изи веднъж и да си го изгубила, отколкото да не си го имала никога?… Джени не беше сигурна, но и нямаше желание да разбере.

OwlNet instant Message inbox

АлънСтЖирар: Тъкмо видях декан Меримаунт — пиеше чай, един доста напрегнат чай, с г-ца Роуз. Тя ли е мацката, с която сте го хванали да палува в „Риц“?

ТинслиКармайкъл: Много си сладкодумен, но не, не е тя.

АлънСтЖирар: Ма що не кажеш коя е, да го вземат дяволите?

ТинслиКармайкъл: Щото тайните струват повече от клюките, глупчо. А и имам предчувствието, че това инфо ще ми бъде от полза някога.

АлънСтЖирар: Нещо мръсно за мен знаеш ли?

ТинслиКармайкъл: Ха. Само ако имаше идея… Просто стой на моя страна, котенце.

— Хей, принцесо! — извика Хийт Феро, докато влиташе през вратата на стаята си на втория етаж в общежитието „Ричардс“, която делеше с Брендън Бюканън. Подгизналите му от дъжда сини маратонки „Пума“ шумно жвакаха върху доскоро чистия светъл дъбов под. — О! — възкликна той, като видя спуснатите завеси и Брендън, свит под ослепително чистото си и сякаш неизползвано плюшено одеяло в блед прасковен цвят. — Нима Спящата красавица все още спи?!

„Задник“, прокле наум Брендън и зарови лице във възглавницата си. Човек с нормална степен на умствено развитие би влязъл в стаята, би забелязал спуснатите завеси, устройството за спокоен сън, включено на режим „Лятна нощ“, тялото под завивките и вероятно би допуснал, че не трябва да блъска наоколо като слабоумен. Всичко това обаче беше твърде сложно като мисъл, за да се очаква от Хийт.

— Майната ти, Феро — изръмжа Брендън и вдигна глава от възглавницата си достатъчно високо, за да успее да му хвърли гневен поглед. Проблемът на Хийт — или по-скоро един от проблемите му — беше, че е твърде погълнат от себе си, за да се вълнува от дреболии като дали съквартирантът му спи, учи или се дави в самосъжаление. Личността на Хийт притежаваше едно-единствено измерение — шум.

— Що не си на тренировка, пич? — Феро щракна ключа на лампата и мракът на стаята се разсея от флуоресцентната светлина. Брендън дръпна одеялото върху лицето си.

Тренировка. Да, имаше тренировка. И понеже беше младши капитан на отбора по скуош, сигурно трябваше да се напъне и да се яви на терена. Но самата мисъл да премята глупавата гумена топка с още някакъв потен младеж го отблъскваше — не беше в настроение за това днес. Съвсем нетипично за него, Брендън беше решил да пропусне последните часове за деня — сивото дъждовно време го депресира и го накара да мечтае единствено за уютното си легло, в което да заспи задълго. Или завинаги?

Прекалено нездраво и мрачно желание, да, но той не беше на себе си от последния уикенд насам, когато Кели го унизи пред всички на партито в „Риц“, предлагайки му да погледа гей порно в стаята си. Вярно, държа се малко по-покровителствено с нея, отколкото беше необходимо, но тя се правеше на пълна глупачка в желанието си да не остане по-назад от Тинсли — беше се качила на някакво бюро и късаше дрехите си в алкохолно опиянение. Брендън винаги се дразнеше от ниското самочувствие на Кели и от несъществуващите предимства, които тя непрестанно приписваше на социопатичната Тинсли. Просто не успя да се въздържи — беше му непоносимо да гледа как Кели се държи като неин безмозъчен клонинг. Беше й предложил да отидат в стаята си и да поговорят насаме, а защо не и нещо повече… Но Кели му се подигра. Беше крещяла насреща му да я остави на мира. Добре, ако това иска — добре. Брендън беше изтощен от болезненото си влечение по Кели. Освен това, тя определено все още си падаше по артистичния тъпак Изи Уолш. Брендън можеше да се обзаложи, че Кели се изтъпани върху онова бюро и започна нелепия си стриптийз, само защото видя, че Изи се възхищава от тялото на Тинсли. Това я беше сразило. Лично той намираше и Изи, и Тинсли за противни, но, разбира се, Кели боготвореше точно тях. Нямаше намерение да губи повече време, чакайки я да осъзнае що за бездушни твари са те и да се върне при него. Но поне да имаше нещо друго, с което да запълва времето си сега…