Сесили Зигесар: Дръзката

Брендън завъртя отегчено очи. Феро беше нетърпим от уикенда в Бостън насам, когато тайното общество на Тинсли беше взело брилянтното решение да го направи следващата си мъжка цел. Сякаш гигантското му его се нуждаеше от допълнително подхранване. Брендън се беше оттеглил рано от купона, след публичното унижение от страна на Кели, но после дочу слуховете за продължението му. Говореше се, че Кели, Тинсли и Хийт се били качили на покрива, където танцували голи, но изглежда никой не знаеше нищо повече. Всичко, което останалите твърдяха със сигурност, беше, че когато се събудили сутринта, полуголи и полупияни, тях тримата ги нямало. Брендън се съмняваше, но точно сега отношенията му с Кели не бяха особено приятелски, та да я пита, пък и последното нещо на света, което искаше да чуе, е, че тя е направила нещо толкова тъпо, като да спи с Хийт Феро. Защото тя не би го направила. Нали така?

Хийт грабна Блекберито си и натисна бутон за бързо избиране.

— Вече си търсиш мацка за уикенда? — саркастично отбеляза Брендън, докато навличаше яркожълтото си водоустойчиво яке. Всъщност самият той се нуждаеше от мацка. Кой, за бога, щеше да вземе със себе си на вечерята с баща си и декана?

— Ха! Като че ли някога ми се налага да търся — сряза го Хийт. — Звъня на едно френдче от бара в Ринклиф. Какво е едно парти без освежаващи питиета?

OwlNet Instant Message Inbox

СейджФрансис: Смейл отмени ли тренировката?

БениКънингам: Тъкмо си проверявах имейла… събираме се в „Ласел“, точно в 16.00.

СейджФрансис: Пу аз да тренирам на фитнес-стълбата, с най-чудесния изглед към пичовете от футболния отбор!

БениКънингам: Изобщо нямам идея как може да те възбужда противният, вмирисан на пот спортен салон…

СейджФрансис: Нямаш идея, защото никога не си го правила под душа в мъжките бани.

БениКънингам: О, така ли? Кога, с кого?

СейджФрансис: Предполагам, че ще се наложи да изчакаш следващия мач, за да разбереш.

Дъждовните дни винаги действаха на Кели Върнън непоносимо приспивно и тя едва успя да държи очите си отворени по време на часа по американска история — нещо, което трийсет и няколкогодишният педантичен преподавател, г-н Уайлд, изглежда не забеляза. Дълбокият му баритонов глас обикновено успяваше да задържи вниманието й, но не и когато два часът следобед беше като девет вечерта — толкова мрачно и противно бурно беше навън. Тренировките по хокей бяха отменени, което звучеше добре, но само привидно. Тренировката беше заменена със среща в „Ласел“, старомодния фитнес център на „Уейвърли“, което означаваше поне час потене на кардиомашините, които Кели ненавиждаше. Колкото и да мечтаеше да бъде слаба, не понасяше идеята да тича на едно място, а наоколо всички да кудкудякат по момчетата в залата от другата страна на стъклото. Да не говорим за ужасяващата воня на крака в „Ласел“. В ден като този всички останали тренировки на открито също щяха да бъдат отменени и залата щеше да е пълна до пръсване с готини, но потни и вмирисани момчета.

Г-н Уайлд разпусна класа си. Кели, която примигваше учестено, за да се разсъни, го подмина в коридора, а той й се усмихна съучастнически и подхвърли: „Някой май се нуждае от дрямка.“ Това минава за официално учителско позволение да се пропусне тренировка, нали? Или най-малкото, да се позакъснее за нея.

И така, един час по-късно, когато Кели се събуди от следобедната си сиеста — дума, която майка й я беше научила да употребява вместо „дрямка“, за да се избегне смисъла на леност и мързел — тя се прозя и изскочи от леглото, облечена само в спортлото си бельо „Келвин Клайн“. Можеше да се разхожда наоколо гола, колкото си иска, тъй като практически живееше сама. Откакто Тинсли и Брет се изнесоха, Кели почти не беше мяркала Джени. Събуждаше се всяка сутрин сама в стаята и вечер си лягаше отново сама, след обичайния пилатес ритуал. Целият й ден най-често преминаваше, без да се засече с гърдестата си миниатюрна съквартирантка. И точно така трябваше да бъде. Понякога подозираше, че Джени прекарва нощите си някъде другаде — мисъл, която я подлудяваше от ревност. Малката Джени, която се вмъква всяка нощ в мъжкото общежитие и прави див, страстен, необуздан секс с Изи Уолш. Но, за щастие, всяко утро беше пропито с аромата на мед и женшен от лосиона за къдрици на Джени, служещ за доказателство, че зловредната й, крадяща гаджета съквартирантка, е спала в леглото си. Просто беше по-ранобудна. Или пък наистина се страхуваше от нея. И определено имаше защо.