Сесили Зигесар - Дръзката

Брендън отметна ултрамекото одеяло и спусна босите си крака на студения дървен под. Беше облечен в екипа си за тренировки — тъмносин анцуг „Адидас“ с оранжеви черти отстрани и една от белите тениски „Пакост“, които купуваше на дузини. Обичаше да тренира с тях, но когато под мишниците им се появяваха потни петна, ги изхвърляше.

— Не преекспонирай, Феро. Просто си дремнах.

— За бога! Ти употреби „преекспонирай“ и „дремнах“ в едно и също изречение!! — Хийт маниакално се разсмя, съблече мократа си от дъжда тениска „Дизел“ с надпис отпред „В морален шок“, сви я на топка и я запрати към главата на Брендън. Не го уцели и тениската се скупчи върху бюрото на Брендън. Супер. Беше му трудно да си представи шокирания морал на Хийт, тъй като той по принцип не притежаваше морал.

Брендън прекоси стаята и отиде до гардероба си; въздъхна, когато настъпи калните отпечатъци, оставени от Хийт, и извади чифт от спретнато подредените в едно чекмедже бели чорапи „Адидас“. Хапливият му отговор беше осуетен от вибриращия върху дъбовата маса телефон. Кели? Брендън отвори капачето и видя номера на баща си. Потискайки стона си, той отговори:

— Добър ден, баща ми.

— Звучиш сънено — плътният силен глас на г-н Бюканън съдържаше стаена обвинителна нотка. — Надявам се, че не те будя. Макар че не се сещам за причина да спиш насред учебния ден.

Точно така. Днес звучеше по-агресивно-пасивно от обикновено. Сигурно двайсет и няколко годишната мегакучка, която се беше омъжила за него по сметка, пак го беше вбесила за нещо.

— Приготвях се за тренировки. Има ли нещо?

Г-н Бюканън изглеждаше много по-възрастен на вид за годините си, но според Брендън всеки би се състарил преждевременно, ако реши да си играе на младоженец, след като официално се присъедини към клуба на пенсионера. А и кошмарните полубратя на Брендън, близнаците Закари и Люк, бяха десет пъти по-досадни и от най-досадното нещо. Не беше никак чудно, че баща му прекарва толкова време на работа.

Г-н Бюканън игнорира въпроса на сина си или пък изобщо не го чу.

— В петък ще обядвам с декан Меримаунт. Искам да дойдеш. Вземи и Кели.

Декан Меримаунт? Кели? Какви, по дяволите, ги говореше баща му?!

— Ти ще идваш… тук? — попита объркано Брендън. Г-н Бюканън въздъхна. Брендън долови звука на влак — сигурно баща му пътуваше от града към Гринуич, както обикновено.

— Брендън, надявам се, че слушаш по-внимателно учителите си там, отколкото мен. Имам ангажименти в „Уейвърли“ през целия уикенд заради Срещата на Управителния съвет. Казах ти преди месеци.

— Уикендът на Попечителите, да — повтори Брендън. — Извини ме, забравил съм — добави той, въпреки че беше сигурен, че баща му изобщо не го е споменавал. Винаги беше за предпочитане да поеме вината върху себе си, отколкото да очаква баща му да признае своя грешка. Но, по дяволите, вечеря с декан Меримаунт? Заслужаваше ли такова наказание? А и Кели? Явно не беше единственият с къса памет. — Ъм, татко… може би пък ти си забравил, че скъсах с Кели? Преди година?

— Никога не ми споделяш нищо — изломоти г-н Бюканън след кратка пауза. — Добре тогава, доведи някой друг. Не искам да сме само ние тримата. Би било… някак неловко, не мислиш ли?

Да мисля?

— Да, окей. Ще взема някого. — Родителите са такива откачалки! — Виж, тате, бързам за тренировка…

— Добре, надявам се да спечелите. Направи резервация за осем в онзи ресторант, френския. — Г-н Бюканън затвори, преди Брендън да успее да повтори, че има тренировка, а не състезание. Кой печели тренировки?

— Наистина ли произнесе магическите думи? — попита Хийт в секундата, в която Брендън запрати телефона си в черния спортен найлонов сак. Хийт се хилеше насреща му като петгодишно дете, дочуло звънчетата на камиона за сладолед.

— Ъ?

— Уикендът на Попечителите? — повтори Хийт, а възторженото изражение вече превземаше цялото му лице. Все още не беше си облякъл риза и стоеше насред стаята само по чифт футболни шорти „Найк“, осеяни с петна от трева. — Нали знаеш какво означава това?

— О, да, знам. Тълпа самодоволни богати старчета идват в града и принуждават бедните си отрудени синове да се тъпчат с жабешки бутчета във френски ресторанти, в компанията на проклети декани. Означава мъчение.

— Не, идиот такъв — прекъсна го Хийт, грабна футболна топка и професионално я балансира върху коляното си, — означава друго: тълпа самодоволни богати старчета идва в града и всички са толкова заети да им се подмазват, че дори не забелязват какво правят много-по-умните-им-от-колкото-предполагат ученици. А това — Хийт пак широко се ухили, — означава ПААА-РТИИИ! — Той наблегна на думата, като запрати топката към рафта на Брендън, разпилявайки цялото му съдържание на пода.