Сесили Зигесар - Интригантката

»Пътувах на стоп до Върмонт, за да карам сноуборд и да танцувам с най-сексапилните момчета.“

„Щура нощ снощи. По дяволите, цепи ме главата.“

Последните новини от Серена бяха във вид на пощенска картичка, пристигнала през изминалото лято:

„Блеър, станах на седемнайсет в деня на Бастилията. Франция е върхът! Липсваш ми! С обич, Серена“ — това беше всичко.

Блеър беше завряла картичката в стара кутия от обувки „Фенди“, с всички неща, които й напомняха за приятелството й със Серена. Приятелство, което щеше да цени вечно, но което смяташе за приключило.

Но Серена се беше върнала. Сега капакът на кутията беше махнат и всичко щеше да бъде постарому. Сега те отново щяха да са заедно, а ролята на Блеър бе на по-малката, по-пълната, по-плахата и по-глуповата най-добра приятелка на русото супер момиче — Серена ван дер Удсен.

А може би не, не и ако зависеше от нея.

— Сигурно много се вълнуваш, че Серена си е у дома — изчурулика Изабел, но когато видя изражението на лицето на Блеър, промени тона. — Естествено, в „Констънс“ са я прибрали обратно. Типично! Мисълта да загубят някой от нас ги отчайва — сниши гласа си Изабел. — Чух, че миналата пролет Серена си имала вземане-даване с един градски от Ню Хемпшир. Правила аборт — добави тя.

— Обзалагам се, че не й е първият — каза Чък. — Само й хвърлете едно око.

Така и направиха. Четиримата се взряха в Серена, която щастливо бъбреше с Нейт. Чък виждаше момичето, с което искаше да спи, откакто си спомняше да има мераци да спи с момичета изобщо — май от първи клас? Кати виждаше момичето, което беше копирала, откакто сама си купуваше дрехите — май от трети клас? Изабел виждаше момичето, което се беше превърнало в ангел с крила от истински пера на коледния конкурс „Божествен покой“, докато тя беше прост овчар и трябваше да носи чувал от зебло. Отново в трети клас. И двете с Кати знаеха, че това е момичето, което ще им отнеме Блеър и ще ги остави сами, което само по себе си е твърде скучно, за да си го помисли човек. А Блеър виждаше Серена, най-добрата си приятелка, момичето, което винаги ще обича и мрази. Момичето, с което никога не можеше да се сравни, и което толкова упорито се бе опитвала да замени. Момичето, за което й се искаше всички да забравят.

Десетина секунди Блеър обмисляше варианта да си признае истината. Не знаеше, че Серена се връща. Но как би изглеждало това? От нея се очакваше да е в течение, а колко в течение щеше да изглежда, ако кажеше, че не знае нищо за връщането на Серена, когато приятелите й явно знаеха толкова много? Но пък и не можеше да стои там безмълвна. Щеше да е твърде очевадно. Тя винаги имаше какво да каже. Плюс това, кой иска да чуе истината, ако тя е толкова скучна? Блеър обичаше драмата. Това беше шансът й.

Тя прочисти гърлото си.

— Всичко стана толкова… изведнъж — каза тя мистериозно.

След това наклони глава и се заигра с рубинения пръстен на дясната си ръка. Филмът беше започнал и Блеър загряваше.

— Мисля, че на Серена й е доста криво по въпроса. Обещах й да не казвам на никого — добави тя.

Всички поклатиха глава, все едно им беше абсолютно ясно. Звучеше сериозно и пикантно, а най-хубавото беше, че излизаше сякаш Серена се беше доверила на Блеър изцяло. Ако зависеше от Блеър да допише сценария, със сигурност на края на филма момчето щеше да е нейно. А Серена щеше да е момичето, което пада от една скала и си разбива черепа, след което още живото й тяло е изядено от гладни лешояди, и загубено завинаги.

— Трябва да внимаваш, Блеър — каза Чък, сочейки към Серена и Нейт, които си говореха тихичко край бара и все още не можеха да откъснат очи един от друг. — Изглежда, Серена е набелязала следващата си жертва.

Серена си играеше свободно с ръката на Нейт, като я клатеше наляво-надясно.

— Помниш ли Голия Бък? — го попита тя и леко се засмя.

Нейт се усмихна, все още притеснен, дори след толкова много години. Голият Бък беше кодово название за другото аз на Нейт. Беше измислено на едно парти в осми клас, когато повечето от тях се бяха напили за първи път. След шестата бира Нейт беше свалил ризата си, а Серена и Блеър нарисуваха лице на корема му с черен маркер. По някакви незнайни причини, това лице събуди дявола в Нейт и той предложи игра с пиене. Всички оформиха кръг около него, а той с учебника по латински започна да крещи глаголи, които те трябваше да спрягат. Първият, който сбъркаше, трябваше да отпие и да целуне Голия Бък. Естествено, всички бъркаха, и момчета, и момичета, така че Бък имаше доста работа онази вечер. На следващата сутрин Нейт се опита да се престори, че нищо не е станало, но доказателството бе татуирано на кожата му. Седмици наред той се бори с Бък под душа, докато не го отми.