Сесили Зигесар - Интригантката

Серена явно не забелязваше дискомфортното мълчание на Нейт. Тя въздъхна, наклони глава и я положи на рамото му. Вече не ухаеше като преди — на „Кристал“, парфюм на Шанел. Ухаеше на мед, сандалово дърво и лилии — собственият й аромат. Беше й лика-прилика, абсолютно завладяващ, но ако някой друг дръзнеше да го носи, щеше да смърди на кучешко ако.

— Мамка му, толкова ми липсваше. Щеше ми се да бе видял какви ги бях надробила. Бях толкова лоша.

— Какво имаш предвид? Какво толкова лошо направи? — запита Нейт със смесени чувства на страх и нетърпение. За част от секундата си я представи домакиня на множество оргии в студентската си стая в академия „Хановер“ и компаньонка на по-възрастни мъже по разни хотели в Париж. Щеше му се да я беше посетил в Европа това лято. Винаги му се беше искало да го направи в хотел.

— А и бях такава ужасна приятелка — продължи Серена. — Почти не съм говорила с Блеър откакто тръгнах, а се случиха толкова много неща. Сигурно е бясна, още не ме е поздравила.

— Не е бясна — каза Нейт. — Може би се срамува.

Серена му хвърли странен поглед.

— Да бе, да — каза тя подигравателно. — Блеър да се срамува. И откога това?

— Е, не ти е ядосана — настоя Нейт.

Серена сви рамене.

— Е, както и да е, толкова се радвам, че сме отново заедно. Сега ще правим всичко като едно време. С Блеър ще бягаме от часове и ще се срещаме с теб на покрива на музея. После ще тичаме до старото кино до хотел „Плаза“ и ще гледаме някой странен филм, докато стане време за коктейли. Ти и Блеър ще сте заедно завинаги и аз ще съм кума на сватбата ви. И ще сме щастливи завинаги, като по филмите.

Нейт се намръщи.

— Не прави такива гримаси, Нейт — каза Серена и се засмя. — Не звучи толкова зле, нали?

Той сви рамене.

— Не, май е ОК — макар да му личеше, че не мисли така.

— Кое е ОК? — запита един груб глас.

Нейт и Серена откъснаха изненадани погледи един от друг. Беше Чък, а с него Изабел, Кати и последна, но не на последно място Блеър, която наистина изглеждаше срамежлива.

Чък тупна Нейт по гърба.

— Съжалявам, приятелю, но не може да окупираш ван дер Удсен цяла вечер.

Нейт изръмжа и разклати чашата си, в нея беше останал само лед.

Серена погледна Блеър, или поне се опита да я погледне. Блеър с голямо усърдие вдигаше чорапогащника, сантиметър по сантиметър, над кокалестите си глезени, а след това и над кокалестите си колене, след което и над мускулестите, оформени от тениса, бедра. И Серена се предаде като първо целуна Кати, след това Изабел, а чак после си проправи път към нея.

Времето й за вдигане на чорапогащника беше ограничено до момента, в който щеше да изглежда смешно. Но в мига, в който Серена беше на сантиметри от нея, тя се изправи и се престори на изненадана.

— Здравей, Блеър! — извика Серена развълнувано и постави ръце на раменете на по-ниското момиче, след което се наведе и целуна и двете й бузи. — Съжалявам, че не ти се обадих преди да се върна. Исках, но нещата излязоха извън контрол. Имам толкова да ти разказвам.

Чък, Кати и Изабел се сръгаха с лакът и загледаха Блеър с неподправено любопитство. Беше очевадно, че ги е излъгала. Даже не бе имала представа, че Серена се връща.

Блеър се изчерви.

Хванаха те.

Нейт усети напрежението, но бе сигурен, че е заради нещо абсолютно различно. Дали Чък вече е казал на Блеър? Бяха ли го изпортили? Не можеше да разбере, Блеър дори не го поглеждаше.

Беше един такъв хладен момент. Не точно както би си го представил с най-добрите си и близки приятели.

Серена прескачаше с поглед от човек на човек — явно беше казала нещо, което не биваше да казва. Скоро се усети — каква тъпачка съм — и се нагруби наум.

— Имам предвид снощи, че не ти се обадих снощи . Прибрах се от Риджфийлд, където нашите ме криеха, докато вземат решение какво да ме правят. Бях толкова отегчена .

Добро спасяване.

Очакваше Блеър да се усмихне с благодарност, че я е прикрила така добре, но тя от своя страна се бе взряла в Кати и Изабел, за да види в очите им дали са се хванали. Блеър се държеше странно и Серена започна да се паникьосва. Може би Нейт грешеше и тя наистина й беше сърдита. Серена беше пропуснала толкова много, например развода. Горката Блеър.

— Сигурно ти е много гадно без баща ти — каза Серена. — Но майка ти изглежда чудесно, а и Сайръс е някак сладък, като го опознаеш — засмя се тя.

Блеър, обаче, още не се усмихваше.

— Може би — каза, загледана в сергията за хотдог. — Още не съм свикнала с него.