Сесили Зигесар - Интригантката

Забележка: Всички имена на места, хора и случки са променени или абревирани, с цел да се опазят невинните, тоест мен.

С е видяна да разпространява наркотици на стълбите на музея.

Е, със сигурност започнахме добре. Пращате ми тонове с електронна поща и страшно се забавлявам да я чета. Благодаря много. Не е ли хубаво да си лош?

Ваше писмо

В: Хей, интригантке,

Чух за едно момиче, намерено от полицията голо, насред поле, осеяно с умрели пилета. Ъъъ, помислили, че се е занимавала с вуду или нещо подобно. Мислиш ли, че е била С ? В смисъл, звучи като да е тя, нали?

Кати З

О: Мила Кати З,

Нямам представа, но не бих се изненадала. С е страшен фен на пилетата. Веднъж, в парка, я видях да омита цяла кофа с пиле, без да си поеме въздух. Но най-вероятно е дръпнала бая трева преди това.

И

В: Скъпа И,

Името ми започва със С и съм руса!!! Аз също тъкмо се прибрах от пансиона в старото си училище в НЙ. Беше ми писнало от всичките тъпи правила, като никакви момчета, алкохол или трева. Както и да е, сега си имам собствен апартамент :-( и правя парти в събота — искаш ли да дойдеш? :-)

С969

О: Скъпа С969,

С , за която говоря, все още живее с родителите си, както повечето от нас, седемнайсетгодишните, ах ти, късметлийка такава.

И

В: Кво става, И?

Снощи едни мои приятелчета набарали доста хапчета от няква руса мацка на стъпалата на Музея за изкуство. Те били щамповани с буквата С . Съвпадение или какво?

Н00нейм

О: Скъпи Н00нейм,

Уау , само това ще ти кажа.

И

Три момчета и две момичета

И и К ще имат проблем да се съберат в тези сладки рокли, които избраха от „Бенделс“, ако не спрат да се отбиват в „Кафене за трима“ за горещ шоколад и пържени картофки всеки ден. Аз самата отидох да проверя за какво става дума, та предполагам, че сервитьорът им е сладур, ако си падате по косми в ушите. Храната е по-ужасна и от тази в „Дупката на Джаксън“, а средната възраст е около сто години.

Новини

С Р бе забелязан в „Тифани“ да избира нов чифт бутонели с монограм за едно парти. Ехо? Чакам си поканата. Майката на Б беше забелязана да се държи за ръце с новия си приятел в „Картие“. Хммм, кога ли ще е сватбата? И още: момиче с изумителна прилика със С е забелязано да излиза от клиниката за предавани по полов път болести в Долен Ийст Сайд. Носела черна перука и огромни слънчеви очила. Страшна дегизировка. А много късно снощи, С стърчала от прозореца на спалнята си на Пето авеню и изглеждала малко отнесена.

Е, мила, не скачай, тепърва ще става готино.

Толкова засега. До утре в училище.

Знаете, че ме обичате,

И

— Добре дошли отново, момичета — каза г-жа Маклийн от подиума на училищната аудитория. — Надявам се всички да сте изкарали един дълъг и страхотен уикенд. Аз бях във Върмонт и беше абсолютно разкошно.

Всичките седемстотин момичета от женското училище „Констънс Билард“, от детска градина до дванадесети клас, плюс персонала, захихикаха дискретно. Всички знаеха, че г-жа Маклийн си има любовница във Върмонт. Името й беше Бонда и караше трактор. Г-жа Маклийн имаше татуировка на вътрешната страна на бедрото си, която гласеше — „Яхни ме, Вонда“.

Истина е, заклевам се.

Г-жа Маклийн, или г-жа М., както я наричаха момичетата, беше тяхна директорка. Работата й беше да обере каймака — да осигури на момичетата най-добрите колежи, най-добрия брак, най-добрия живот — и беше най-добрата в работата си. Нямаше търпение да се занимава с неудачници, и ако изловеше някоя от повереничките й да се държи като неудачник — например, да се прави непрекъснато на болна или да се издънва на SAT-а — викаше тежката артилерия от психиатри, съветници и преподаватели, които да й отдадат нужното внимание за повишаване на оценките, постигане на по-добри резултати и приветстване в избрания колеж.

Г-жа Маклийн изобщо не толерираше подлостта. „Констънс“ си бе изградил имидж на училище, освободено от предразсъдъци и клишета. „Когато вземате нещо за дадено, правите на глупаци и мен и себе си“, беше любимата й поговорка. И най-малката клевета по чужд адрес завършваше с наказание под формата на целодневна изолация и страшно трудна тема за есе. Но пък това рядко се случваше. Г-жа Маклийн беше неосведомена какво точно ставаше в училището. Със сигурност не чуваше шушуканията в задния край на залата, където седяха учениците от по-горните класове.