Сесили Зигесар - Интригантката

Точно като излизаше, майка й я зърна и щеше да я накара да си смени дрехите, ако не беше толкова закъсняла.

— Този уикенд отиваме на пазар и ще те заведа при моя фризьор — каза й тя. — Не мога да те пусна да излизаш в този вид. Не ме интересува как ви позволяват да се носите в пансиона.

След това целуна дъщеря си по бузата и се върна в леглото.

— О, Боже, мисля, че тя спи — каза Кати на Лора.

— Може да е просто уморена — каза Лора в отговор. — Чух, че я изритали от „Хановер“, задето била преспала с всички момчета там. Имало резки на стената над кревата й. Съквартирантката й я издала, затова се разбрало.

— А и всички тези танци с пилета по тъмно — добави Изабел и всички избухнаха в смях.

Блеър прехапа долната си устна, надяваше се така да се пребори със смеха. Но просто беше прекалено смешно.

Ако Джени можеше да чуе какво говореха момичетата в дъното на залата за Серена ван дер Удсен, нейния идол, щеше да им свие сармите. В секундата, когато ги освободиха от молитва, Джени препусна към главния коридор, за да се обади по телефона. Брат й Даниел също щеше да се насере от кеф, като му кажеше кой се е върнал.

— Ало — каза Даниел Хъмфри, като вдигна телефона си на третото позвъняване. Стоеше на ъгъла на Седемдесета и Уест Енд авеню пред подготвително училище „Ривърсайд“ и пушеше цигара. Той присвиваше тъмнокафявите си очи, за да ги предпази от силното октомврийско слънце. Дан не обичаше слънцето. Прекарваше повечето от свободното си време в стаята, четейки мрачна, екзистенциална поезия за горчивата съдба на човека. Той беше блед младеж с рошава коса и беше слаб като рок звезда.

Екзистенциалността си имаше начини да ти убие апетита.

— Познай кой се върна? — чу Дан пискливото гласче на сестра си.

Също като Дан, и Джени беше малко самотен тип, така че всеки път, когато имаше нужда да говори с някого, винаги се обаждаше на него. Тя купи мобилни телефони и за двамата.

— Джени, това не може ли да почака — започна Дан с тона, с който само по-голям брат може да говори.

— Серена ван дер Удсен! — прекъсна го Джени. — Серена се върна в „Констънс“. Видях я на молитвата. Можеш ли да повярваш?

Дан гледаше как пластмасова капачка се търкаля по тротоара. Един червен Сааб засили и премина на жълта светлина на Уест Енд авеню. А той почувства чорапите си мокри в кафявите си велурени Хъш Пъпийс.

Серена ван дер Удсен . Той дръпна силно от цигарата си „Кемъл“. Ръцете му трепереха толкова много, че за малко да пропусне устата си.

— Дан — изписка сестра му в телефона. — Чуваш ли ме? Чу ли какво казах? Серена се върна. Серена ван дер Удсен.

Дан пое рязко въздух.

— Да, чух те — каза той, имитирайки липса на интерес. — И какво от това?

— Как и какво? — скептично каза Джени. — Все едно току-що не получи сърдечен удар. Хич не те бива, Дан.

— Говоря сериозно — каза Дан ядосано. — За какво ми звъниш? Какво ме интересува?

Джени въздъхна шумно. Понякога Дан беше толкова дразнещ! Защо поне веднъж не се зарадва? Толкова й беше писнала тази бледа, нещастна, интроспективно-поетична поза.

— Добре, забрави. Ще се чуем после — каза тя.

Затвори, а Дан напъха отново мобилния си телефон в избелелите джинси. После измъкна пакет цигари от задния джоб и запали още една с угарката на предишната. Успя да си изгори нокътя на палеца, но дори не усети.

Серена ван дер Удсен.

За първи път се видяха на едно парти. Не, това не беше съвсем вярно. Дан я беше видял на едно парти, неговото парти, единственото парти, което беше правил в апартамента на родителите си, на Деветдесет и девета и Уест Енд авеню.

Беше през април, в осми клас. Беше идея на Джени, а техният баща, скандалният оттеглил се издател на малко известни бийтпоети и купонджия по душа — Руфъс Хъмфри, беше щастлив да го позволи. Майка им вече се беше преместила в Прага, за да „се фокусира върху изкуството си“. Дан покани целия си клас и им каза да доведат колкото хора пожелаят. Появиха се повече от сто хлапета, Руфъс им наливаше бира от бъчонка в банята и така успя да напие много от тях за първи път. Стана най-готиното парти, на което Дан беше присъствал, дори и ако само той мислеше така. Не заради пиячката, а заради факта, че Серена ван дер Удсен беше там. Без значение, че тя се напи и заигра на някаква глупава латинска игра, вследствие на която трябваше да целува стомаха на някакъв пич, изрисуван с магически маркер. Дан просто не можеше да свали поглед от нея.