Сесили Зигесар - Интригантката

После Джени му каза, че Серена ходи в нейното училище и от този момент нататък малката му сестричка стана негов пратеник, който докладваше за всичко, което Серена прави, казва, носи и т.н. и за всяко събитие, на което би могъл да я зърне отново. А те бяха редки. Не защото нямаше такива, а защото Дан имаше шанс да присъства на малко от тях. Той не принадлежеше към света на Серена, Блеър. Чък и Нейт. Той беше никой. Просто едно обикновено хлапе.

Вече две години Дан следеше Серена от разстояние, изгарящ от желание. Никога не беше я заговарял. Когато тя замина за пансиона, той се опита да я забрави, убеден, че няма да я види отново, освен ако по някакъв неведом начин не се окажеха в един и същ колеж.

А сега се беше върнала.

Дан извървя половин пресечка, след това се обърна и извървя разстоянието обратно. Мозъкът му кипеше. Можеше да направи още едно парти. Щеше да направи покани и да накара Джени да ги пусне в шкафчето на Серена в училище. Когато тя пристигне, той ще отиде веднага при нея, ще вземе палтото й, и ще я поздрави с добре дошла в Ню Йорк.

Валя всеки ден, докато те нямаше , щеше да й каже той.

След това щяха да се усамотят в библиотеката на баща му, да си свалят дрехите и да се целуват на коженото канапе пред камината. А после, когато всички си тръгнат, щяха да си поделят кутийка сладолед „Брайърс“ — любимият на Дан. От този момент нататък щяха да прекарват цялото си време заедно. Дори щяха да се преместят в смесено училище и за двата пола, като „Тринити“, за остатъка от учебната година, защото не биха могли да се разделят. След това ще учат в университета Колумбия, а ще живеят в огромно студио наблизо, обзаведено само и единствено с голямо легло. Естествено, нейните приятели щяха да се опитват да я подмамят обратно към хубавия живот, но нито благотворителен бал, нито официална вечеря с фракове, нито пък скъпо парти биха могли да я поблазнят. Нямаше да й пука да се откаже от тръста си или дори от диамантите на прапрабаба си. Серена щеше да живее и в нищета, само да е с Дан.

— Мамка му стара, имаме само пет минути до биенето на звънеца — дочу се неприятен глас отнякъде.

Дан се обърна, убеден, че това е Чък Бас, или момчето с шала, както обичаше да го нарича, понеже Чък никога не сваляше кашмирения си шал с монограм. Чък стоеше на около пет метра с двама от другарчетата си от подготвителното училище „Ривърсайд“ — Роджър Пейн и Джефри Прескот. Те не говореха с Дан, нито му кимнаха да отбележат присъствието му. А и защо да го правят? Тези момчета вземаха автобуса по Седемдесет и девета всяка сутрин, само за да се придвижат до училище от шикозния Горен Ийст Сайд, през Сентръл Парк или до някое странно парти. Бяха от класа на Дан в училище, но не и от неговата класа .

За тях той беше никой, те дори не го забелязваха.

— Позьор — обърна се Чък към приятелите си и запали цигара. Чък пушеше цигарите си, все едно са трева, държейки ги между палеца и показалеца, докато дърпаше силно.

Доста жалко е да се опише.

— Познайте кого видях снощи? — каза Чък, изпускайки голяма струя сив пушек.

— Лив Тайлър? — предположи Джефри.

— Да бе, и ти се беше нахвърлила, точно така — засмя се Роджър.

— Не, не нея. Серена ван дер Удсен — каза Чък.

Дан наостри уши. Беше на път да влиза в час, но запали още една, само за да чуе какво ще последва.

— Майката на Блеър Уолдорф направи едно малко парти и Серена беше там с родителите си — продължи Чък. — И ми се беше нахвърлила наистина. Тя е може би най-голямата кучка, която съм виждал — добави той и дръпна още веднъж от цигарата си.

— Верно ли? — ахна Джефри.

— Да бе. Тъкмо разбрах, че се чука с Нейт Арчибалд от десети клас. А и определено си е повишила образованието в пансиона, ако разбирате какво имам предвид. Трябвало да се отърват от нея, защото била абсолютна уличница.

— Няма начин — каза Роджър, — не те изригват затова, че си уличница.

— О, напротив, особено ако си водиш отчет с кого си спал и кого си пристрастил към същия наркотик, който използваш. Наложило се родителите й да си я приберат. Тя все едно завладяла училището — навиваше се Чък, а лицето му почервеняваше, а и плюеше, докато говори.

— Чух, че хванала разни болести — добави той. — Такива, предавани по полов път. Била е забелязана в клиника в Ийст Вилидж. Носела перука.

Приятелите му кимаха с глави и сумтяха от изненада.

Дан не беше чувал по-големи глупости. Серена не беше уличница. Тя беше перфектна, нали? Нали?