Сесили Зигесар - Интригантката

Нейната перфектна Наташа ще е бледа и руса, естествено руса. Няма да е прекалено красива, но ще притежава този тип лице, което ти се приисква да погледнеш. Ще е момиче, което ще накара Дан да грейне — изпълнен с движение и смях — точно обратното на неговата същност, която караше ръцете му понякога да треперят.

Ванеса обгърна тялото си с ръце, само от мисълта за Дан й се припишкваше. Под късо подстриганата коса и черно поло, тя беше просто жена.

Приемете го: всички сме еднакви.

— Поканите, чантичките с подаръци и шампанското. Само това остана да свършим — каза Блеър. Тя взе парче краставица от чинията си и го захапа замислено. — Кейт Спейд прави чантички с подаръци, но не знам, не мислите ли, че е твърде скучна?

— Мисля, че е перфектна — каза Изабел и сви на кокче тъмната си коса. — Тоест, помислете колко е яко да имаш чисто черна чанта вместо всички тези животински или военни мотиви, които всеки носи. Това си е… лош вкус , не мислите ли?

Блеър кимна и се съгласи.

— Напълно!

— Хей, ами палтото ми от леопардова кожа? — попита Кати наранено.

— Да, но то е истинско, и това е различно — отсъди Блеър.

Трите момичета седяха в столовата на „Констънс“ и обсъждаха предстоящия бенефис Целувка по устните , който имаше за цел събирането на средства за фондацията за соколите скитници. Естествено, Блеър беше начело на комитета по организирането.

— Бедните птици — въздъхна Блеър.

Все едно й пукаше за проклетите птици.

— Много ми се иска това парти да мине добре — каза тя. — Вие нали ще дойдете на срещата утре?

— Разбира се — каза Изабел. — Ами Серена, каза ли й за партито? Тя ще помогне ли с нещо?

Блеър я погледна с празен поглед.

Кати сбърчи малкия си нос и ръгна Изабел с лакът.

— Обзалагам се, че Серена е твърде заета, нали знаете, да се оправи с всичко. С всичките си проблеми. Най-вероятно няма да има време да ни помогне — добави тя самодоволно.

Блеър вдигна рамене. А в другия край на столовата Серена тъкмо се присъединяваше към опашката за обяд. Тя веднага забеляза Блеър и й махна, все едно казваше: „Ей сега идвам!“. Блеър смигна, все едно си беше забравила лещите.

Серена буташе подноса си по металната решетка, взе си лимоново мляко, след което пропусна всички топли ястия, докато не стигна до съда с топла вода, където си напълни една чаша, постави пакетче чай „Липтън“, лимон и малко захар и се отправи към салатения бар. Там натрупа купчинка с маруля в една чиния и сипа малко сос от синьо сирене до нея. Естествено, предпочиташе препечен сандвич със сирене и шунка на гарата в Париж, който да изяде, докато бърза да се прекачи на влака за Лондон, но и това ставаше. Това беше менюто й за обяд в „Констънс“ откакто мина шести клас. Блеър винаги ядеше същото, наричаха го „диетичното меню“.

Блеър наблюдаваше как Серена си сипва салата, ужасявайки се от момента, в който тя ще дойде и ще седне до нея с цялото си величие и ще се опита да станат приятелки отново. Уфф.

— Здравейте — каза Серена и седна до Блеър, като се усмихваше слънчево. — Точно като едно време — засмя се тя и отвори киселото си мляко. Маншетите на старата риза на брат и бяха раздърпани и няколко конеца се потопиха в млякото.

— Здравей, Серена — казаха Кати и Изабел едновременно.

Блеър погледна Серена и обърна ъгълчетата на блестящите си устни нагоре, почти като в усмивка.

Серена разбърка млякото си и кимна към подноса на Блеър, където все още имаше остатъци от кифличка с крема сирене и краставички.

— Предполагам, че си надраснала диетичното плато — отбеляза тя.

— Предполагам — отговори Блеър и размаза бучка крема сирене между палеца и салфетката си, като се взираше с учудване в ужасните маншети на Серена. Беше ОК да носиш старите дрехи на брат си в девети и десети клас. Даже беше яко! Но сега изглеждаше просто… мърляво .

— Е, програмата ми е отврат — каза Серена, докато облизваше лъжицата си. — Не се засичаме никъде с вас.

— Сигурно, защото нямаш нито един курс за напреднали — отбеляза Кати.

— Късметлийка си — въздъхна Изабел. — Имам толкова неща за вършене, че няма кога да спя.

— Е, поне ще имам много време за купони — каза Серена и сръчка Блеър в лакътя. — Какво се случва този месец? Изобщо не съм в час!

Блеър се изправи от стола си и надигна пластмасовата чаша, но в нея нямаше и капка вода. Знаеше, че трябва да каже на Серена за партито Целувка по устните , и че Серена ще помогне с подготовката, и знаеше колко забавно ще бъде. Но някак си не можеше да се принуди да го направи. Серена не беше в час и Блеър държеше това да остане така.