Сесили Зигесар - Интригантката

Животът е крехък и абсурден.

— Поне не искаш ли да я видиш? — попита Джени.

Дан се замисли за това, което беше дочул да казва за Серена Чък Бас. Не му се искаше да го вярва, но ако Серена изглежда толкова зряла, колкото казва Джени, то думите на Чък бяха истина. Може би Серена беше най-голямата кучка, наркоманка, и с най-много венерически болести в Ню Йорк.

Дан повдигна рамене и посочи камарата обелки в чинията на Джени.

— Това е толкова противно. Не можеш ли да изядеш един поп-тарт като нормален човек?

— Какво му е на грейпфрута? — попита Джени. — Освежаващ е.

— По начина, по който го ядеш, е направо отвратително — обяви брат й.

Напъха остатъка от поничката в устата си и облиза шоколада от пръстите си, като много внимаваше да не омаже сценария.

— Ми тогава не гледай, а и още не си ми отговорил на въпроса.

— Кой въпрос? — запита Дан, като повдигна глава.

Джени се облегна с лакти на масата и се наведе напред:

— За Серена, знам, че искаш да я видиш.

— Все тая — отвърна Дан, като се загледа отново в листата.

— Да бе, да — Джени обърна очи. — Виж, има един купон, по-следващият петък. Голям бенефис за спасяването на соколите скитници дето живеят в Сентръл Парк. Ти знаеше ли, че има соколи в Сентръл Парк? Аз не. Както и да е, Блеър Уолдорф го организира, а както знаеш тя и Серена са най-добри приятелки, следователно, Серена ще е там.

Дан продължи да си чете сценария, като изцяло игнорираше малката си сестра. Но Джени продължи да бъбри, без да обръща внимание на факта, че брат й не й обръща внимание.

— Както и да е, трябва само да намерим начин да отидем на това парти — добави, а после грабна салфетка от масата, направи я на топка и я хвърли на главата на Дан. — Моля те, Дан, трябва да отидем!

Дан захвърли сценария настрана и погледна към сестра си сериозно и тъжно.

— Джени, не искам да ходя на този купон, а и следващата седмица най-вероятно ще ходя у Дийк, за да поиграем на плейстейшъна му, а след това ще ходя на Бродуей да се помотам с Ванеса и сестра й. Както всеки друг петък — поясни той.

Джени ритна крака на стола, като малко момиченце:

— Но защо, Дан? Защо не искаш да отидем?

— Защото не сме поканени! Защото няма да бъдем поканени! Откажи се, Джен. Съжалявам, но така стоят нещата. Знаеш, че сме различни от тях. Не живеем в същия свят като Блеър Уолдорф или Серена ван дер Удсен, или който и да е друг.

— Такъв си отстъпник! Подлудяваш ме — каза Джен. Тя се изправи и занесе приборите си до мивката, като започна да ги търка с ожесточение. След това се обърна и сложи ръце на кръста. Носеше розова нощница, а къдравата й кафява коса стърчеше навсякъде, защото снощи Джен легна, докато още беше мокра. Приличаше на мини вбесена домакиня с гърди, десет пъти по-големи от необходимото за тялото й.

— Не ми пука какво казваш. Аз ще отида на това парти! — настоя тя.

— Какво парти? — попита баща им, който се появи в рамката на вратата.

Ако имаше награда за най-излагащ баща на земята, Руфъс Хъмфри би я спечелил на сто процента. Беше облечен с бяла фланелка с петна под мишниците и с червени боксерки на квадратчета, и чешеше чатала си. Не се беше бръснал от няколко дни и сивата му брада изглежда растеше на различни интервали. Част от нея беше гъста и дълга, а на места имаше плешиви участъци и петна като сянка в пет следобед. Къдравата му сива коса беше сплъстена, а кафявите му очи — мътни. Зад ушите си бе втъкнал цигари.

Джени и Дан погледнаха баща си мълчаливо. След малко Джени въздъхна и се върна към миенето на чиниите:

— Няма значение.

Дан се засмя самодоволно и се облегна назад. Баща им мразеше Горен Ийст Сайд и всичките им преструвки. Изпрати Джени там, само защото „Констънс“ бе много добро училище и беше ходил с една от учителките по английски. Но пък не понасяше мисълта, че Джени ще се повлияе от някоя своя съученичка, тези дебютантки, както ги наричаше.

Дан знаеше колко ще се хареса това на баща им.

— Джени иска да отиде на някакъв префърцунен бенефис другата седмица — каза той.

Г-н Хъмфри издърпа една от цигарите зад ушите си, пъхна я в устата си и се заигра с нея между устните си.

— Какъв бенефис? — запита той.

Дан се залюля на стола си със самодоволна усмивка на лицето. Джени се обърна, след като спря чешмата и му хвърли поглед да продължи.

— Какво ще кажеш? Това е парти за събиране на пари за соколите, които живеят в Сентръл Парк. Най-вероятно ще им построят някакви къщички за птици. Все едно няма хиляди бездомни хора, които имат нужда от тези пари — каза Дан.