Сесили Зигесар - Интригантката

Тогава вратата на лабораторията се отвори и Джереми Скот Томпкинсън си подаде главата през нея.

— Хей, Натаниел, ще бягаме от физическо. Идваш ли с нас в парка да поритаме?

Удари вторият звънец. Така или иначе закъсня за физическо, а после беше обедната почивка. Бягането прозвуча като добра идея.

— Да, идвам. Чакай секунда — каза Нейт. След това кликна върху мейла от Блеър и го завлече в кошчето. — ОК, да тръгваме.

Хм, ако я обичаше, щеше поне да го запази, или поне да отговори, нали?

Беше слънчев октомврийски ден в Сентръл Парк. На тревата в Шийп Медоу лежаха доста хлапета, избягали от училище — пушеха или играеха на фризби. Дърветата около поляната бяха обагрени в жълто, оранжево и червено, а над тях се виждаха красивите жилищни сгради на Сентръл Парк Уест. Някакъв тип продаваше трева и Антъни взе малко, да добави към това, което Нейт беше взел от пицарията преди обед. Нейт, Джереми, Антъни и Чарли Дърн си поделиха огромна цигара, докато дриблираха с футболна топка.

Чарли си дръпна и предаде на Джереми. Нейт му подаде топката и Чарли се спъна в нея. Беше близо два метра висок и главата му изглеждаше прекалено голяма за тялото му. Хората го наричаха Франкенщайн. Както винаги, русият и атлетичен Антъни, дори и напушен, се хвърли към топката и я изрита високо, като я подаваше на Джереми. Тя се блъсна в дребния гръден кош на Джереми и той я остави да падне на земята, след което задриблира с нея.

— Мамка му, доста е силна — каза Джереми и повдигна панталоните си, които винаги се смъкваха под дребните му бедра, независимо колко си беше стегнал колана.

— Така си е — съгласи се Нейт. — Направо се омазах.

Краката го засърбяха. Чувстваше се все едно тревата растеше през подметките на маратонките му.

Джереми спря да дриблира с топката и попита Нейт:

— Хей, Нейт, да си се виждал със Серена ван дер Удсен? Чух, че се върнала.

Нейт загледа топката замечтано, като му се искаше да беше в краката му, за да се заиграе с нея и да се престори, че не е чул въпроса. Усещаше погледите на тримата върху си. Той се наведе и изсули лявата си обувка, за да се почеше. По дяволите, как сърбеше.

— Да, видях я в понеделник — каза той спокойно, докато скачаше на един крак.

Чарли прочисти гърлото си и се изплю на тревата:

— Как изглеждаше? Чух, че загазила яко в „Хановер“.

— Аз също — добави Антъни. — Чух, че я изритали, задето правила секс с цяла тумба момчета в стаята си. Съквартирантката й я издала — засмя се той. — Все едно не може да си позволи хотелска стая.

Чарли се захили:

— Чух, че има дете, сериозно. Родила във Франция и го оставила там. Родителите й плащат, за да го отгледат в някакъв изтъкнат френски манастир. Т’ва направо си мяза на филм, човече.

Нейт не вярваше на ушите си. Изпусна обувката си и седна на земята. След това събу и другата си обувка, след това и чорапите. Не каза нищо, само седеше там и си чешеше голите крака.

— Можете ли да си представите Серена с всичките тези момчета в стаята си? О, да, бейби, по-силно, по-силно . Оу, човече — каза Джереми и се затъркаля из тревата, като се смееше истерично.

— Интересно, дали изобщо знае кой е бащата? — запита Антъни.

— Чух за нещо с наркотици, доста сериозно — добави Чарли. — Тя ги разпространявала и се зарибила. После цяло лято била на лечение в Швейцария. Предполагам след като е родила.

— Уаа, супер прецакано, а? — изказа се Джереми.

— Ти и тя имахте вземане-даване, нали, Нейт? — попита Чарли.

— Това пък откъде го чу? — поинтересува се Нейт.

Чарли поклати глава и се усмихна:

— Не знам, човече, к’ъв е проблемът? Тя е готина!

— Да бе, и по-готини съм имал — каза Нейт и веднага съжали. За какво говореше?

— Да, предполагам, че Блеър е доста яка също — каза Чарли.

— Предполагам, че полудява в леглото — съгласи се Джереми.

— Само си помислете! — Антъни посочи Нейт, хилейки се.

Нейт се засмя и поклати глава, така се опитваше да отърси думите им от ушите си. Излегна се в тревата и се загледа в празното синьо небе. Ако си наклонеше малко назад главата, щеше да види апартаментите и на Серена, и на Блеър на Пето авеню. Но той се наведе така, че всичко, което вижда да е ясното небе. Беше твърде напушен, за да се занимава с това. Изключи гласовете на приятелите си и се опита да избистри съзнанието си, като синьото небе. Но не успя да премахне образите на Серена и Блеър от съзнанието си, които летяха голи над главата му. „Знаеш, че ме обичаш“ казваха те, и Нейт затвори очи и се усмихна.