Сесили Зигесар - Интригантката

— Никакви извънучебни дейности? А как ще се усъвършенствате?

Серена погледна към г-жа Глос с любезен, но празен поглед.

Кой казва, че тя има нужда да се усъвършенства?

— Разбирам. Е, ще трябва да ви включим в нещо , нали? За съжаление, колежите няма дори да ви погледнат, ако нямате извънучебни занимания — каза тя. После се наведе напред и измъкна голяма папка, пълна с хвърчащи листа, от чекмеджето на бюрото си, и започна да прелиства флаерите, отпечатани на цветни странички.

— Ето нещо, което започва тази седмица. „Цветя фън шуй. Изкуството на цветната декорация“ — каза г-жа Глос и погледна към Серена, която направи учудена физиономия.

— Да, права сте. Това няма да ви помогне за „Харвард“, нали? — леко се засмя г-жа Глос.

Повдигна ръкавите на блузата си и се намръщи над папката, която продължаваше да разлиства бързо. Не беше от хората, които се отказват при първия опит — беше много добра в работата си.

Серена задъвка нокътя на палеца си. Досега не беше се замисляла за това, че колежите ще искат тя да е повече от това, което вече беше. А тя определено искаше да отиде в колеж, и то добър. Родителите й със сигурност очакваха от нея да отиде в едно от най-добрите училища. Не че оказваха някакъв натиск, това се подразбираше. И колкото повече Серена мислеше за това, толкова повече осъзнаваше, че нито едно от предложенията не й харесва. Бяха я изхвърлили от пансиона, оценките й се понижиха, нямаше представа за какво става дума в нито един от часовете, които посещаваше и нямаше хоби или някакво готино извънучебно занимание. Резултатът й от SAT беше ужасен, защото не можеше да се концентрира върху тези тестове за попълване. Пък и да се явеше пак, най-много да станеха още по-зле. Казано с една дума, беше прецакана.

— Какво ще кажеш за драма? Оценките ти по английски са доста добри, театърът трябва да ти харесва — предложи г-жа Глос. — Репетират само от малко повече от седмица. Междуучилищен театрален клуб прави съвременна версия на „Отнесени от вихъра“. Как ти звучи това? — каза г-жа Глос и повдигна поглед от листата.

Серена размърда единия си крак напред-назад, докато продължаваше да си дъвче нокътя. Опита се да си се представи сама на сцената, превъплътена в ролята на Скарлет О’Хара. Трябваше да се разплаква, да припада, да носи огромни рокли с корсети и поли с обръчи. Дори, може би, перука.

Никога повече няма да гладувам! Щеше да извика драматично с най-добрия си южняшки акцент. Можеше и да е забавно.

Серена пое флаера от ръцете на г-жа Глос, като внимаваше да не го пипа там, където го е докосвала тя.

— Защо не? Звучи забавно.

Серена си тръгна от кабинета на г-жа Глос, когато свършваше последният час за деня. Репетицията на „Отнесени от вихъра“ беше в аудиторията, но нямаше да започне преди шест, за да могат учениците, занимаващи се със спорт, също да участват. Серена се изкачи по главното стълбище на „Констънс“ до четвъртия етаж, за да вземе палтото от шкафчето си и да провери дали някой не иска да й прави компания до шест. Край нея подтичваха момичета, забързани към следващата си среща, тренировка, репетиция или клуб. По навик, те се спираха за секунда, да кажат здравей на Серена, защото открай време да те видят да говориш със Серена ван дер Удсен, значеше да те видят .

— Хей, Серена — извика Лора Салмън, преди да се гмурне надолу по стълбите, към музикалната стая в мазето за репетициите на певческото дружество.

— Доскоро, Серена — каза Рейн Хофщетер, когато се промъкна през навалицата в спортните си шорти, на път за тренировка по футбол.

— Ще се видим утре — нежно каза Лили Рийд и се изчерви, защото беше облечена с бричовете си за езда, от които винаги се притесняваше.

— Чао — обади се и Кармен Фортиер, дъвчейки дъвка, облечена в кожените си панталони и яке. Тя беше в „Констънс“ със стипендия, беше в началния курс, а живееше в Бронкс. Твърдеше, че не можела да се прибира с училищната си униформа, защото щели да я пребият. Тя беше на път към клуба по аранжиране на цветя, въпреки че лъжеше приятелите си от квартала, че ходи на карате.

Изведнъж коридорът остана празен. Серена отвори шкафчето си, извади палтото си от „Бърбъри“ и го облече. След това тресна вратичката на шкафчето, за да се затвори и се затътри по стълбите към главния вход, а след това зави по Деветдесет и трета към Сентръл Парк.

В джоба на палтото й имаше кутийка „тик-так“ само с едно бонбонче в нея. Тя го извади и сложи на езика си, но беше толкова притеснена за бъдещето си, че не усети вкуса му.