Сесили Зигесар - Интригантката

Пресече Пето Авеню, като вървеше от страната на парка. Целият паваж беше осеян с паднали листа. Надолу по улицата две момичета от „Сейкрит Харт“, облечени в сладките си червено-бели униформи, разхождаха огромен черен ротвайлер. Серена се замисли дали да не влезе в парка откъм Осемдесет и девета улица и да поседи да убие малко време там, преди да започне репетицията й. Но сама ли? Какво щеше да прави, нали ще я видят? Тя винаги е била от този тип хора, които всеки наблюдава.

И така, тя избра да се прибере.

Домът й беше на Пето Авеню 994, луксозна, малко снобска сграда до хотел „Станхоуп“ и срещу музея „Метрополитън“. Семейство ван дер Удсен държаха половината от най-горния етаж. Апартаментът им имаше четиринадесет стаи с пет спални, всичките със собствена баня, апартамент за прислужницата, хол с размерите на бална зала и две доста големи фоайета с мокри барове и огромни кътове за развлечение.

Когато Серена се прибра, апартаментът беше празен. Родителите й рядко си бяха вкъщи. Баща й управляваше същата холандска превозваческа фирма, която прапрадядо му беше основал през 1700 година. И двамата й родители бяха в борда на директорите на всички благотворителни кампании и организации за изкуство в града и все имаха съвещания, обеди или срещи за набиране на средства, на които трябваше да присъстват. Прислужницата Деидре беше излязла да пазарува, но апартаментът изглеждаше безупречно, с вази с пресни цветя във всяка стая, включително и в баните.

Серена отвори вратата на едно от по-малките фоайета и се настани на любимия си син кадифен фотьойл. Тя взе дистанционното, за да отвори шкафа със скрития в него телевизор с плосък екран. След това нетърпеливо прегледа каналите, и като не можа да се съсредоточи върху нищо, се спря на TRL, въпреки че смяташе, че Карсон Дали е най-досадният мъж на планетата. Напоследък не беше гледала много телевизия. Съквартирантките й в пансиона правеха пуканки и топъл шоколад и гледаха „На живо“ в събота вечер или „Джекес“ с техните пижами, но Серена предпочиташе да се измъква, да пие кайсиев шнапс и да пуши пури с момчетата в мазето на параклиса.

Това, което я притесняваше сега повече от Карсон Дали и факта, че седеше вкъщи сама и нямаше какво да прави, беше, че можеше да прекара живота си по този начин — гледайки телевизия в апартамента на родителите си — ако не си събереше мислите и не влезеше в колеж! Защо беше толкова глупава? Всички изглежда си бяха уредили нещата. Беше ли пропуснала важния разговор как да се организира? Защо никой не я беше предупредил?

Е, нямаше смисъл да се шашка. Все още имаше време. А и все още можеше да се забавлява. Не се налагаше да става монахиня, защото влезе в Клуба по драматично изкуство, или каквото и да беше.

Серена изключи телевизора и се запъти към кухнята. Кухнята на семейство ван дер Удсен беше огромна. На стените, над блестящите плотове от неръждаема стомана, бяха наредени шкафове за чаши. Имаше три хладилника, които поддържаха минусови температури и две ресторантски печки. В центъра на кухнята имаше касапска маса, а на нея беше пощата за деня.

Серена я взе и я прегледа. Най-вече покани за родителите й — бели квадратни пликове със старомоден шрифт — за балове, бенефиси, срещи за набиране на средства и търгове. След тях бяха откриванията на изложби — картички с някоя от работите на художника от едната страна и детайлите по откриването, на другата. Една от тях привлече вниманието на Серена. Явно е била загубена по пощата за известно време, защото изглеждаше зле, а откриването беше насрочено за сряда в 16.00 часа… тоест точно в момента . Серена обърна картичката и се загледа в снимката на творбата. Изглеждаше като близък план на око, в черно и бяло, с розови нюанси. Творбата се казваше „Кейт Мос“, а изложбата беше под надслов Зад кулисите . Серена присви очи и се загледа в снимката. В нея имаше нещо невинно и красиво, а в същото време беше и малко отвратителна. Може би не беше око. Серена не бе сигурна какво точно е изобразено на снимката. Обаче, определено беше готино. Без съмнение тя знаеше къде ще прекара следващите два часа.

Нахлу в стаята си и смъкна униформата, като я замени с черни кожени панталони. След това грабна палтото си и викна асансьора. След минути вече слизаше от таксито пред галерията „Уайтхот“ в центъра на Челси.

Още в момента, в който влезе, Серена грабна безплатна чаша джин-мартини и се подписа в листа на гостите. Галерията беше пълна с двадесет и няколко годишни битници с готини дрехи, които пиеха безплатно мартини и се наслаждаваха на снимките, окачени на стените. Всяка снимка беше сходна на тази от картичката, същият черно-бял близък план на око, увеличени и в различни нюанси. Под всяка имаше надпис, а на всеки надпис имаше име на знаменитост: Кейт Мос, Кейт Хъдсън, Хоакин Финикс, Джъд Лоу, Жизел Бюндхен, Еминем, Шер, Кристина Агилера, Мадона, Елтън Джон.