Сесили Зигесар - Интригантката

Без да каже и дума на хората в клуба по драма — Здравейте! Довиждане! — Серена се измъкна от аудиторията отново в празния коридор. Стената беше осеяна с флаери и надписи, така че тя спря и се зачете. Единият от тях беше за кастинга за филма на Ванеса Ейбрамс.

Тъй като познаваше Ванеса, беше наясно, че филмът ще е много сериозен и мрачен, но беше по-добре от това да пееш глупави песни и да правиш фокус-бокус с дебелия червендалест Ралф Ботъмс III. Кастингът на Ванеса беше започнал преди час на една пейка в Медисън Скуеър Гардън, но можеше и още да не е свършил. И така, Серена отново се озова забързана към такси на път за центъра.

— Ето така искам да го направиш — каза Ванеса на Марджъри Джафи, второкурсничка в „Констънс“, и единственото момиче, което се беше появило за ролята на Наташа. Марджъри имаше червена къдрава коса и лунички, малко прасешко носле, и нямаше врат. Непрекъснато дъвчеше дъвка и беше абсолютно, кошмарно неподходяща за ролята.

Слънцето залязваше и целият парк беше облян в розова светлина. Във въздуха се усещаше характерният аромат на Ню Йорк през есента — смесица от димящи камини, изсъхнали листа, димящ хотдог, кучешка пикня и изгорели газове.

Даниел лежеше по гръб на пейката в парка, така както беше инструктиран от Ванеса — ранен офицер със странно разположени крайници. Ранен във войната и от любовта, той беше трагично блед, слаб и смачкан. На гърдите му лежеше малка стъклена лула. За щастие, Ванеса я беше намерила на улицата в Уилямсбърг през уикенда. Тази лула беше перфектният реквизит за сексапилен, наранен княз.

— Ще прочета репликата на Наташа, а ти наблюдавай внимателно. Хайде Дан, започваме — каза Ванеса.

— Не спеше ли? — каза Ванеса-като-Наташа на Дан-като-княз Андрей.

— Не, наблюдавам те от доста време. Инстинктът ми подсказваше, че си тук. Само ти ми даваш това чувство на спокойствие… тази светлина! Иска ми се да се разплача от радост! — тихо отговори Дан-като-княз Андрей.

Ванеса коленичи до главата му, а лицето й грееше от тържествена наслада.

— Наташа, твърде много те обичам! Повече от целия свят! — въздъхна Дан, като се опита да се изправи, но от болка отново се сви на пейката.

Каза, че я обича! Ванеса грабна ръката му, а лицето й почервеня от наслада. Беше изцяло изгубена в този момент. След това се опомни, пусна ръката му и се изправи.

— Твой ред е — каза тя на Марджъри.

— Кей — отвърна Марджъри, докато продължаваше да дъвче с отворена уста. Свали ластика от къдравата си коса и я бухна с ръка. После коленичи до Дан, държейки сценария и попита:

— Готов ли си?

Дан кимна.

— Не спеше ли? — каза тя, като пърхаше флиртуващо с очи, продължавайки да джвака.

Дан затвори очи и каза репликата си. Само със затворени очи можеше да се сдържи да не се засмее.

Насред сцената Марджъри употреби фалшив руски акцент. Беше ужасно зле.

Ванеса мълчаливо страдаше и се чудеше какво да прави с ролята на Наташа. За момент си се представи как купува перука и сама я изиграва, като помоли някой друг да заснеме сцената. И все пак, това беше нейният проект — тя трябваше да го снима.

Точно тогава някой я хвана за ръката и попита:

— Може ли аз да опитам, когато тя свърши?

Ванеса се обърна, за да види Серена ван дер Удсен, останала без дъх, понеже беше тичала през парка. Бузите й бяха поруменели, а очите й — тъмни като небето. Серена беше нейната Наташа, ако изобщо имаше такава.

Даниел рязко се изправи, забравил болките и репликата си. Лулата се изтърколи и падна.

— Чакай, не сме готови — каза Марджъри и ръгна Дан по ръката. — Трябва да ми целунеш ръка.

Дан я погледна с празен поглед.

— Разбира се. Марджъри, имаш ли нещо против да дадеш на Серена сценария си? — каза Ванеса.

Серена и Марджъри си смениха местата. Този път Дан стоеше с отворени очи. Не смееше дори да мигне.

Започнаха да четат.

— Наблюдавам те от доста време — каза Дан и това беше вярно.

Серена коленичи до него и хвана ръката му. Дан се почувства отмалял и беше благодарен, че е легнал.

Уау. Много е лесен.

Той беше участвал в много пиеси, но никога не беше усещал нещото, наречено „химия“, с никого преди това. А да усетиш това чувство със Серена ван дер Удсен, беше все едно да умреш от изтънчена смърт. Беше все едно двамата със Серена да споделят един и същ въздух. Той вдишваше, а тя издишваше. Той беше безмълвен и неподвижен, докато тя изригваше до него като фойерверки.

Серена също се забавляваше. Сценарият беше красив и чувствен, а и този, приличащ на битник Дан, беше много добър актьор.