Сесили Зигесар - Интригантката

Блеър извъртя поглед и духна в топлия си шоколад.

— Там е проблемът. Ние събираме пари за тях . Това е нашата цел.

Кати нави кичур от къдравата си руса коса на пръста си:

— А какво все пак е сокол скитник? Нещо като кълвач ли? — попита тя.

— Не, мисля, че е по-голямо. А и ядат други животни, нали се сещате, като зайци, мишки и други — добави Тина.

— Отврат — каза Кати.

— Аз пък прочетох дефиниция за тях онзи ден. Не си спомням къде — каза Изабел.

Gossipgirl.net, може би?

— Почти са на изчезване — добави Блеър. И заразглежда листа с гостите за партито. Цифрата стигаше до триста и шестнадесет, само млади хора — без родители, слава богу.

Погледът на Блеър беше привлечен от едно име към края на списъка — Серена ван дер Удсен. Подаденият адрес беше на пансиона в академия „Хановер“, в Ню Хемпшир. Блеър постави листа на масата, без да коригира адреса на Серена.

— Ще се наложи да дадем повече пари за печатар и да отрежем малко финансирането на други неща — каза тя забързано. — Мога да предупредя „Такашимая“ да заменят орхидеите с лилии и да забравят за пауновите пера на вазите.

— Аз мога да направя поканите — дочу се ниско гласче зад тях. — Безплатно.

И четирите се обърнаха да видят кой е.

О, това е малката Джини , помисли си Блеър. Деветокласничката, която направи книгите с химни за училището.

— Мога да ги направя тази вечер на ръка и утре да ги пусна в пощата. Единственият разход е за материалите, но аз знам откъде да взема добра хартия на ниска цена — добави Джени Хъмфри.

— Тя направи книжките с химни в училище — каза Кати на Тина. — Много добре изглеждат.

— Да. Много са готини — съгласи се Изабел.

Джени се изчерви и погледна в бляскавия линолеум на пода на кафенето и така изчака Блеър да вземе решение. Знаеше, че всичко зависи от нея.

— И ще ги направиш безплатно? — подозрително попита Блеър.

Джени вдигна поглед от пода и каза:

— Надявах се, че ако ги направя, може би ще мога да дойда на партито?

Блеър пресметна наум плюсовете и минусите. Плюсовете: поканите щяха да са уникални и възможно най-добрите, а и безплатни, следователно нямаше да режат финансите за цветя. Минуси: май нямаше.

Блеър изгледа Джини отгоре до долу. Тяхната хубавичка деветокласничка-помощничка с големия бюст. Беше от хората, които равнодушно понасят удари и щеше да е абсолютно не на място на партито… но на кого му пукаше?

— Защо не, можеш да си направиш покана. Направи по една и за приятелите си. — Каза Блеър и й подаде списъка с гостите.

Колко великодушно.

Блеър даде на Джени цялата необходима информация и тя изхвърча от кафенето задъхана. Магазините щяха да затворят скоро и не й оставаше много време. Списъкът с гостите беше по-дълъг отколкото очакваше, и щеше да й се наложи да будува цяла нощ, за да завърши поканите, но пък можеше да отиде на партито. Само това имаше значение.

Само почакайте да каже на Дан. Щеше да полудее. Щеше да го накара да отиде с нея, независимо дали искаше или не.

Две мартинита и три ленти по-късно, Серена изскочи от едно такси пред „Констънс“ и се затича по стълбите към аудиторията, където репетицията тъкмо беше започнала. Както винаги, тя закъсняваше с половин час. По целия коридор се носеше мелодия на „Токинг Хедс“, изсвирена жизнерадостно на пианото. Серена отвори вратата на аудиторията и видя стария си приятел Ралф Ботъмс III да пее Burning down the South по мелодия на известна песен с безизразно лице. Беше облечен като Рет Бътлър, с изкуствен мустак и месингови копчета. Ралф беше наддал през последните две години и лицето му беше червендалесто, все едно беше преял със сурово месо. Държеше ръцете на набито момиче с кафява къдрава коса и сърцевидно лице — Скарлет О’Хара. Тя също пееше, като произнасяше думите със силен Бруклински акцент.

Серена се облегна на стената, за да погледа със смесица от ужас и интерес. Това, което видя в галерията не я стресна, но това… това беше страшно!

Когато песента свърши, останалите от клуба заръкопляскаха радостно. След това учителката, възрастна англичанка, започна да режисира следващата сцена.

— Скарлет, сложи ръцете си на хълбоците — инструктира я тя. — Да, покажи ми, покажи ми. Така. Представи си, че си сензацията на Юга, по време на гражданската война. Ти погазваш всички правила.

Серена се обърна да погледне през прозореца и видя три момичета да слизат от такси на Деветдесет и трета и Медисън. Тя присви очи и разпозна Блеър, Кати и Изабел. Сключи ръце на гърдите си, за да се предпази от странното чувство, което я преследваше, откакто се беше върнала в града. За първи път в живота си се чувстваше сама.