Сесили Зигесар - Интригантката

— О, я млъкни — каза Джени вбесено. — Мислиш си, че знаеш всичко. Това е просто купон, не съм казала, че е за велика кауза.

— Ти на това кауза ли му казваш? — викна баща й. — Засрами се. Тези хора искат птиците да са наоколо само защото са красиви , защото с тях се чувстват все едно са в красивата провинция , като къщите им в Кънектикът и Мейн . Те са само за декорация . Остави на тяхната безполезна класа да измислят нещо, от което няма никаква полза!

Джени се облегна на кухненския шкаф и тотално изключи думите на баща си. Същата тирада бе чувала и преди. Тя не променяше нищо. Джени продължаваше да иска да отиде на партито.

— Аз само искам да се позабавлявам. Защо трябва да го правим на въпрос? — упорито продължи тя.

— Затова, защото ще свикнеш с тези глупави дебютантски мероприятия и ще свършиш като майка си, да живееш в една голяма лъжа, да се навърташ покрай богаташи през цялото време, защото те е страх да погледнеш себе си — кресна баща й, а лицето му почервеня. — По дяволите, Джени, с всеки изминал ден ми напомняш все повече на майка си.

Дан изведнъж се почувства зле.

Майка им беше забегнала в Прага с някакъв граф или принц. Всъщност си беше държанка, която позволяваше на графа или принца да я облича в скъпи дрехи и да я настанява в хотели из цяла Европа. Тя по цял ден пазаруваше, ядеше, пиеше и рисуваше цветя. По няколко пъти в годината им пишеше писма и им изпращаше странни подаръци. Миналата Коледа изпрати на Джени народна носия от Германия, която беше около десет размера по-малка от необходимото.

Не беше хубаво от страна на баща им да сравнява Джени с майка им. Никак даже.

Тя изглеждаше сякаш ще заплаче всеки момент.

— Стига, татко — каза Дан. — Така или иначе, не сме поканени на това парти. Така че и да искаме, никой от нас не може да отиде.

— Ето това имам предвид — триумфално добави г-н Хъмфри. — За какво ви е да се навъртате покрай тези сноби в крайна сметка?

Джени се взря с насълзени очи в кухненския под.

Дан се изправи.

— Побързай и се облечи, Джен. Ще те изпратя до спирката — каза мило той.

В шестте минути междучасие между часа по латински и часа по физическо, Нейт се вмъкна в компютърния кабинет на училище „Сейнт Джуд“. Всяка сряда с Блеър имаха обичай да си изпращат любовно послание (е, все пак идеята беше на Блеър), за да се преборят със скучната седмица в училище. Така оставаха само два дни до уикенда и двамата можеха да прекарат заедно колкото време пожелаеха.

Но днес Нейт дори не помисляше за Блеър. Искаше да разбере как е Серена. Предната вечер беше получил съобщение на секретаря от нея, докато бе гледал мача на „Янките“ с приятели. Гласът й му прозвуча самотен и някак тъжен, въпреки че живееха на пресечка и половина един от друг. Никога досега не беше я чувал да звучи така. А и откога Серена ван дер Удсен си ляга рано?

Нейт седна пред един от жужащите компютри в кабинета. Кликна върху иконата за нов имейл и написа писмо за Серена, на стария й имейл в „Констънс“. Не беше сигурен дали тя ще го провери, но си заслужаваше да опита.

За: serenavdw@constancebillard.edu

От: narchibald@stjudes.edu

Хей, как си? Получих съобщението ти. Сори, че ме нямаше. Определено ще се видим в петък, нали?

След което отвори собствената си поща и — изненада, изненада, имаше писмо от Блеър. Не бяха си говорили от партито на майка й по-предната вечер.

За: narchibald@stjudes.edu

От: blairw@constancebillard.edu

Скъпи Нейт,

Липсваш ми. Вечерта в понеделник трябваше да е специална. Преди да ни прекъснат, планувах да направим нещо, за което отдавна говорим. Вярвам, че знаеш за какво намеквам. Предполагам, че не му е било дошло времето. Просто исках да ти кажа, че съм готова за това. Преди не бях, но сега съм. Майка ми и Сайръс ще пътуват в петък и ми се иска да останеш за през нощта.

Обичам те. Обади ми се.

Нейт прочете писмото на Блеър два пъти и го затвори, за да не му се налага да го гледа повече. Беше само сряда. Възможно ли беше Блеър да се прави на ударена за него и Серена до петък, въпреки че ходеха в едно училище и бяха най-добри приятелки и си казваха всичко? Шансовете не бяха на негова страна. Ами Чък Бас? Хич не беше добър в пазенето на тайни.

Нейт разтри красивите си зелени очи. Нямаше значение как е разбрала Блеър. Откъдето и да го погледнеше, беше прецакан. Опита се да измисли план, но единственото, което му хрумна беше да чака и да види какво ще се случи, като се види с Блеър в петък вечер. Нямаше смисъл да се притеснява отсега.